(Tекстът е публикуван първоначално в: "Изворът на живота" - сборник с доклади от семинари на Библейски колегиум, проведени в гр. Несебър, декември 2009 и 2010 г., С., 2011, с. 137–153.)
„Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си..."
(Ис. 58:7)
Те са прокудени от домовете си. Далече от роднините си. Заспиват под чужда стряха, ако въобще има такава. Децата им нямат играчки и приказки, нямат топло легло.
Отминалият 20-ти век се описва като „век на бежанците", едва ли новият 21 ви ще бъде по-различен. Войни, бедствия, гонения по политически причини карат хиляди хора да напуснат домовете си и да станат бежанци. Други напускат страната си, за да търсят по-добър живот. Без дом, без семейство – те стават цифри в статистиките на службите за бежанци и в статистиките на комисията на ООН. Днес по света има над 35 милиона бежанци (повече от населението на Канада), като повече от половината от тях са деца.
Според определението на ООН бежанец е лице, което „при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения".1