Доказателството за това дали имаме вътрешно спокойствие ще дойде чрез нашите близки хора. Тук в залата всички сме витрина, облечени като за витрина. Но когато някой те настъпи леко там, където те боли, тогава ще покажеш дали твоята молитва е променила живота ти. Това е най-трудното нещо. Някои от нас сме на 45 -50-70 години, в Църквата сме от деца и другият пита: добре, кога ще стане чудото на промяната? След смъртта? Веднъж една баба ми каза: в Църквата съм, но съм си същата - както влязох, така съм и сега. Постоянно имам нерви. Аз я попитах: защо? Не се ли причастяваш? Причастявам се. Молиш ли се? Да. И какво става? Кога ще се промениш? Нещо не върви добре. Затова плодотворната молитва означава да виждаш чудото в твоето сърце и промяната в твоето поведение и характер.
Там, където пребивавам, в съседния апартамент дойде да живее едно дете и превърна жилището в музикално студио – с тонколони като хладилници, които пускаше по три часа на обед. Аз докосвах бюрото ми и то се тресеше. Обзеха ме такива нерви и възмущение, но си казвах- не прéчи, ти си християнин, помоли се! Обаче нищо не се получи! След това си казвах- довечера ще ходиш да говориш на хората за молитвата затова се успокой! Нищо! Не можех да се успокоя! И си спомних за майката на един мой приятел от миналото, която попитах защо не се моли в такива моменти. Тя ми каза: не това е въпросът, защото когато те хванат яките нерви, не можеш да се помолиш. Коя е тайната? Тайната е да се молиш, когато си добре, защото, ако те „прихване” след това, не можеш да се помолиш. В онзи час ще имаш пред себе си това, което предварително си събрал. В часа на изкушението е много трудно да не те обхване този вихър, т.е. когато започне кавгата. Затова се помолете в моментите, в които можете и казвайте на Бога- Боже, сега, когато съм добре, Те моля да ме благословиш! Когато дойде изкушението, ми помогни най-малкото да се сдържа, да задържа положението, да се промени малко поведението ми в онзи труден час, когато не мога да контролирам моите нерви, гняв, смут, неверие, съмнение.
Сещам се нещо за хубаво от старец Порфирий. Една девойка видяла един младеж пред изповедалнята на стареца и му казала:
- Отче, това момче навън познавате ли го?
- Да, изповядва се при мен.
- Искам да му поговорите, да се запозная с него, да се оженя за него! Хареса ми изключително много. Изгледа много добър!
Той й казал:
- Той е много добър, но не аз ще му говоря. Нито ти ще му говориш. Двамата ще се молим заедно в продължение на една седмица всяка вечер от десет до десет и десет часа. Той ще дойде отново и ще видим.
- Какво да казвам, отче?
- Сега ще се помоля за тебе, за мене, за този младеж, и това ще казваш и ти.
- Добре.
И той казал в своята молитва – Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Девойката си казала в себе си- добре, сега ще се помоли и за мене. Той отново казал Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Девойката казала:
- Отче, аз се казвам Мария! - за да я спомене в молитвата.
И той казал:
- Тихо! Господи Иисусе Христе, помилуй ме!
Накрая девойката му казала:
- Отче, не се помолихте за всички нас!
- Детето ми, помолих се за всички нас, защото в този час знаеш ли какво правех? Почувствах ви толкова силно в мен, силно мои, и теб и това момче в Бога. И когато казвах помилуй ме!, в това ме беше и ти, защото си едно с мен, имам те в сърцето си, в мен, както и момчето. Ще правиш това всяка вечер за десет минути.
Девойката го направила, помолила се на Бога и след една седмица този младеж отишъл и казал на старец Порфирий:
- Отче, да ви кажа нещо. Предния път, когато дойдох, видях една девойка, тя ми направи впечатление и най-странното е, че през цялата седмица вечер към десет, десет и петнадесет тук в сърцето ми чувствах потрепване и си мислех за изповедта, когато тази девойка беше навън и чакаше.
Старец Порфирий казал:
- Как ти се видя тази девойка? Хареса ли ти? Вижда ли ти се хубава?
- Да, отче. Искам да се запознаем!
- Ще дойде след малко, поговорете!
Плодотворна молитва може да отправи силната душа, която има надежда, очакване, силно желание и въжделение. Така става чудото. Каквото сте поискали в живота си, сте го постигнали, т.е. това, което дълбоко в себе си сте поискали. Затова и жените, което имат трудни мъже, по някакъв начин са го искали в себе си. Искали са нещо по-трудничко, защото ако не го бяха искали, щяха да го видят от началото и да се противопоставят. Те не са направили това. Защо? защото - и остави това, което говориш, устата говори други неща - душата чувства друго. Накрая душата има това, което търси. Това е закон. Устата казва: той не ми харесва. Ако не ти харесваше, щеше да направиш нещо толкова години. Щеше да го смениш. След като си така, означава, че нещо в теб търси това и го имаш. Бог нямаше да ти го даде и това е твоят урок. Това си искала. Затова търсете с вашето сърце, вижте какво ви харесва, какво не ви харесва, и това, което не ви харесва в живота, го променете. Не хората, а други неща. Тоест средата, дом, работа, оформи го, направи нещо в живота си. Питам човека: как си? Не ми харесва животът! Какво не ти харесва? Например външният вид или теглото. Промени го. Лицето ми. Промени го. Какво искаш? Да оправиш външния си вид, себе си, твоята душевност, дух? Промени ги. Нещата се променят. Просто сме се отегчили, уморили, примирили и нищо не правим. Докато можем да направим промени в живота. Не ти харесва мъжът ти? Седнете един ден и говорете! Кажи: няма да продължаваме така, в този дом трябва нещо да стане! Животът ми е станал много труден. Трябва да видим какво може да променим. Като непознати сме. Промени го. Молитвата ти дава желание, за да живееш и да не умреш, нито да се самоубиеш. Молитвата не е за роптаещи хора, които казват: Ами, какво да правя. . . Виж, това, което не се променя, ще го приемеш. Да го кажа по-просто ли? Ще го преглътнеш. Тоест когато една жена има мъж, прикован на легло, какво ще прави? Ще преглътне това и ще каже: Боже мой, научи ме да живея с този мъж, да издържа и да се осветя чрез него! Но ако това може да се промени, т.е. ако някой здравен проблем може да се преодолее, тогава ще се стремиш към това и ще се бориш. Имам приятели, които имат деца със синдром на Даун. Те какво да правят? Това е тяхното дете. Трябва да се научат да живеят с това дете. Това прави молитвата- научава те да приемаш живота както Бог ги то дава и да промениш това, което можеш да промениш, защото е много жалко годините да минават, да остаряваме и умираме преждевременно.
Заслужаваме красив живот. Не дойдохме в този свят, за да измъчваме себе си - мъките не са цел - а за да се радваме. Затова се моля да почувствате молитвата, и когато влизате у вас, вашите деца да чувстват, че майка ми, баща ми брат ми, сестра ми излъчват благословение, радост и искам да седна близо до тях! Да имате нещо притегателно в себе си. Това ще рече молитвата. Разбирате ли?
Познавам хора, които стават нощем и се молят. Познавах една баба, която ставаше сутрин в 03.00 и до 05.00 часа се молеше за болните, за хората в болниците, в самолетите, за тези, които са война, в затворите. Тя посвещаваше времето си на молитва към Бога. Всеки колкото може. Ти не можеш това, прави това, което можеш - на път, зад волана, навсякъде, всичко може да стане повод за молитва. Един монах на Света Гора ми каза: молитвата е най-трудното нещо, но ако го научиш, след това става най-отморяващото нещо, сякаш си вземаш душ и казваш: ах, колко е хубаво, олекна ми! Освежих се!. . .
Превод от гръцки: Константин Константинов
