"Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно". (Мат. 5:10)
Когато Христос говори за правдата, Той няма предвид светската правда. Например терористите отишли и бомбардирали Америка, светската справедливост изисква Америка да отиде и да бомбардира терористите. Казват ти, че това е правда. Ти ме удари, и аз ще те ударя! Доколкото си ме онеправдал, мое право е аз да те онеправдая. Или имаме една нива: светската логика ни казва да я разделим по средата. Да я измерим и да разделим, което не е лошо, но не е правдата, за Христос която говори. Божията правда е друга, защото авва Исаак казва: ако кажеш, че Бог е справедлив, тогава сякаш хулиш Бога, защото Той не е справедлив. Защото, как Той е справедлив в същото време, когато дава Своите блага на всички без изключение? Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Бог обича всички хора и не прави никаква разлика. Той няма светска логика.
Всъщност неправдата е когато човек сам онеправдава себе си. Кога сме онеправдани? Когато нямаме правилна връзка с Бога. Това е неправда, защото нашето аз е болно, немощно и недостатъчно. Правда е когато намериш твоята правилна връзка с Бога и оттук с всички хора. Правдата е когато постъпваш съобразно Божия дух. Христос какво казва? Ако някой те изгони, ти не го гони, ако някой те удари по едната страна, ти му обърни и другата. Това е безумица по светски, нали? Много хора, младите днес казват: добре, жертви ли сме? Глупави ли сме? Прости ли сме? Другият да дойде да ме удари и аз да не реагирам? Тоест цял живот ще бъдем будалите на обществото? Такава е светската логика, така мисли човек. Но Христос идва и ни казва, че блажени са гонени заради правда и тяхно е царството небесно. Когато човек бива гонен заради правда, това не означава, че той трябва на всяка цена да намерим някой да го гони, може никой да не ни гони, може да не съществуват гонения. Човек обаче трябва прогони своите страсти. Например днес хората съдят нещата съобразно това, което на тях им харесва. На мен така ми харесва! – ти казва и те пита: защо, лошо ли е това? На мен това ми харесва и съдя нещата и действията на хората съобразно това на мен какво ми харесва. И трябва да убедиш другия, младия, детето, юношата, че това, че ти харесва, не означава, че трябва да го направиш, нито пък означава, че е добро. Може да ти харесва, но да е вредно и гибелно за теб. Трябва да се научиш да прогониш своето старо аз, на което му харесват различни неща, и да му се противопоставиш. Другият идва, хули те и те онеправдава, на теб ти идва да го похулиш, избухнеш и удариш, но сдържаш себе си, притискаш се, за да не реагираш по този начин. Е, това е съпротива, която човек оказва срещу своите страсти. Днес например е пости и казваш ще постя!, но идват хиляди неща, вие ми се свят, замириса ми на сувлаки(шиш-кебап), помирисах го и сякаш съм го изял и хайде да го изям. Е, не може само да го помириша, след като го помирисах, слюнката ми изтече и го пожелах, все едно, че съм го изял. Ти обаче си казваш: няма да правя това нещо, противопоставяш се, защото трябва да разбереш - въобще в живота, както и в духовния живот - че духовният живот означава борба и ако не се решиш да се бориш, не можеш да напреднеш. При Кръщението свещеникът ни запечатва със знамението на св. Кръст по цялото тяло, ако помните, защото, за съжаление, днес Кръщението е театър, светски обред, по начина, по който се извършва, никой не слуша какво говори свещеникът, той сам си говори, а Бог чува. И тъй, свещеникът поставя печат със светото миро върху всички сетива на човека, за да може той да получи духовно въоръжение и да се противопостави на греха, страстите и целия този буен поток, който иска да го задави. Това не е лесно, не е лесно да се противопоставиш на самия себе си. Много е трудно и трябва да започнем от малките неща. Например ми харесва нещо, което не е мое. След като не е твое, не можеш да го вземеш. Ама, другият има десет! Нека има 500! Не можеш да го вземеш, не ти принадлежи. Остави го там, това, че ти харесва, не означава, че имаш право да го вземеш. Искаш мотор, харесва ти, но помисли ли, че има други хора, от които зависиш и които биха се тревожили за теб? Е, как е възможно ти да си щастлив и радостен и да си живееш живота си, а в същото време да правиш нещастни други хора? И те седят на канапето и те чакат да се върнеш у дома, да видят жив ли си, умрял ли си? Всяка нощ да преживяват по една Голгота, а теб да не те интересува, защото на мен така ми харесва! Е, човек трябва да се научи да се противопоставя на себе си. Ако не се научим на това и нямаме това разбиране за живота, тогава няма да бъдем личности, а ще се погубим.
Сещам се, че когато през 1976 г. отидох за първи път на Света Гора, по това време старец Паисий вършеше голям аскетически подвиг и нищо не ядеше, само малко сурови треви и малко вода. Той беше слаб, с половин бял дроб и едва ли не на умиране. Един лекар от Солунския университет, благочестив човек, му каза- Геронда, изяж само една филия хляб! Тя е достатъчна, за да се закрепиш. Той беше на легло, но изобщо не се съгласи. Не, готов да съм да умра, но няма да отстъпя. Такъв смел дух трябва да има човек, да бъде готов да претърпи всичко, дори смъртта, но да не мръдне от мястото си, защото знае, че ако го направи, спира пътя си към Бога.
Голям проблем в семейството е когато родителите казват нещо, а на другия ден си променят мнението. Сещам се за един човек, който се беше отклонил от правилния път и разказвайки своя живот, ми каза точно това. Той изследвал живота си и видял, че основната причина, поради която започнал да се бунтува и да бяга от семейството си, било това, че баща му говорил лъжи. Например той му казвал: свърши тази работа и ще ти дам една лира! След това обаче не му я давал. Това създало бунт в него и предизвикало голям душевен проблем. Когато човек се противопоставя на себе си, в началото „гони” себе си, вехтия човек, натиска себе си, не се оставя да прави каквото иска. Факт е, че в началото той се чувства затруднение, защото, както казахме, е необходимо да отсечеш своите желания, предпочитания и похоти. Отците внимавали много в тези неща. Един монах се грижел за някакъв прокажен човек, чието положение ставало все по-тежко и накрая издавал много неприятно миризма и изтичала гной. Когато отишъл при него, монахът се почувствал затруднен и си казал Не мога! Нека отиде някой друг! След това обаче притиснал себе си и си казал – ще отидеш и ако се осмелиш да ме убедиш да не ходя, не само ще усещаш неприятната миризма на прокажената плът, но ще те накарам и да я изядеш! - за да се научиш да не се противопоставяш на делото, което трябва да направиш. Виждате съпротивата, която светците оказвали срещу своето себелюбие и самоугодничество. Противопоставяйки се, те придобили силен характер, смел дух, мъченически дух и така сякаш били гонени заради правда.
Много пъти в семейството се появяват различни проблеми и например идва съпругата, която има труден мъж, и казва: не го издържам вече! Побърка ме! Измъчи ме! И я питаш, ако този мъж не ти беше мъж, а син, щеше ли да го изгониш от дома си? Тя казва: не. Една майка гони ли детето си, каквото и да й стори? Не може. Не може лесно да направи това. Това означава, че ако погледнеш на него с по-голяма любов и търпение, ще проявиш търпение. Тоест човек черпи търпение във всички етапи на живота си от прости неща- седнал си някъде, отишъл си в храма и си седнал до някой, който е дразнещ, плюе, мирише, върти се през цялото време, но ти прояви търпение, научи се да проявяваш търпение, не отстъпвай, започни от малките неща, научи се да търпиш, да очакваш, да отсичаш волята си. Не бързай, не искай постоянно да става така, както на теб ти харесва и ти е удобно. Авва Доротей в „Подвижническите слова” говори за отсичането на волята, като казва да започнем от малките неща и да имаме търпение. Ако нямаш търпение, когато страстите се появят на повърхността, те ще те водят където си искат и няма да можеш да каже не!, защото, само когато човек се научи да има търпение, тогава може да се противопостави на тези страсти.
Превод от гръцки: Константин Константинов
