Доклад, изнесен пред Св. Синод на Гръцката църква

Блаженейши председателю,

Високопреосвещени йерарси,

Отправям горещи благодарности към Светия и Свещен Синод, който ми възложи тази тема. Темата е сериозна и нямам усещането, че ще мога напълно да отговоря на очакванията ви, а по-скоро ще поставя началото за едно по-сетнешно задълбочено разискване. Надявам се обаче, че разбирането и познанията на уважаемите и обични братя и особено на академичните епископи, ще запълнят празнотите, каквито вероятно ще има в настоящия доклад. Благодаря също, че Св. Синод ми даде възможността да се занимая с една тема, която от много време съм имал желанието да изследвам по-обстойно и да се задълбоча върху нея.

ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРИ
Доклад, изнесен пред Св. Синод на Гръцката православна църква

Блаженейши владико,

Високопреосвещени свети отци,

Бих искал първоначално да благодаря за честта, която бе оказана на моята скромна личност с възможността да говоря пред църковната ни йерархия. И то да говоря за Константинополския събор, състоял се през 1351 г., който Събор поради важността на разглеждания от него проблем бил окачествен като Девети вселенски събор. Именно по въпроса за този Събор нашата православна вяра влиза в сблъсък, и то много сериозен, с ереста на папизма. Изложеното на този събор православно учение би трябвало да подхранва нашето пастирско богословие и нашите проповеди. Но тъй като това в своята по-голяма част не се случва, затова и християните ни остават богословски сакати, показвайки съществена липса на духовен (православен) живот.

"Както е истината в Иисуса" (Еф. 4:21)
От свещениците не се очаква да проповядват свои лични мнения и особено, да не правят това от амвона. Те са призвани и ръкоположени в Църквата да проповядват словото Божие. Дадени са им някои определени пълномощия - именно евангелието на Иисус Христос -и те са задължени към това единствено и вечно послание. От тях се очаква да разпространяват и пазят „вярата, веднъж завинаги предадена на светиите". Разбира се, словото Божие трябва да се проповядва „резултатно". С други думи, то трябва винаги да се представя така, че да убеждава и внушава вярност във всяко ново поколение и всяка конкретна група хора. Ако обстоятелствата изискват, то може да се проповядва и в нови категории. Но преди всичко трябва да се съхрани идентичността на посланието.
Свещеникът трябва да е сигурен, че проповядва същото евангелие, което му е предадено от Църквата, и че вместо него не въвежда някакво свое „евангелие". Словото Божие не може да се нагласява или приспособява към мимолетните обичаи и схващания на някоя конкретна епоха, включително нашата. За съжаление ние често сме склонни да измерваме словото Божие чрез нашия собствен ръст, вместо да проверяваме нашия ум чрез ръста Христов. „Съвременното съзнание" също така стои под съда на словото Божие.