Нека подражаваме на Господ, на светците, които Го обикнали,  и да имаме любов. Той какво каза на нас, Неговите ученици, Неговите приемници, на нас, Неговите деца, които остави на земята? Господ остави на земята Своето Тяло и Кръв, остави Църквата и какво е Църквата?  Тялото Христово, ние сме Тялото Христово, ние конституираме Неговото Тяло на земята. Тоест, ако някой иска да види Христос в този свят, ако някой човек иска да види Христос в този живот, нас трябва да види и ние трябва да му покажем Христос. Какво каза Господ? „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”.   (Йоан 13:35). Аз сега тръгвам, ще се възнеса на небето, ще ви изпратя Пресветия Дух, Който ще изобрази във вашите сърца Моят образ, другите ще ви виждат и ще виждат Мен; чрез вас Аз ще се трудя, вашите ръце ще бъдат Моите ръце, вашата уста ще бъде Моята уста, вашето присъствие ще бъде Моето присъствие, Аз съществувам и ще бъда сред вас. Но понеже хората, съседът ти, приятелят ти, жена ти, детето ти искат да видят с очите си не нещо неопределено,  те ще виждат теб, а чрез теб ще виждат Мен. Можеш ли да Ме показваш? Можеш ли да показваш Христос? Как, Господи, ще Те показвам? Тоест какъв да бъда, за да показвам Христос?  - като се научиш да обичаш.

Към първа част...

Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.

Тук не се казва знаеш ли, ако искаш мъдрост, вземи една книга и чети или върви на училище.  Разбира се, тук не говори за светската мъдрост, а за духовната мъдрост и ти казва да се обърнеш към Бога, Който е Подателят на мъдростта. Защото, ако ти липсва Божията мъдрост, тогава останалите неща нямат стойност. Казваме, че някой човек е умен. Направил едно, направил  друго. Да, направил ги е, но единственото  и неповторимо, което има стойност, направил ли го е? Ако не го е направил, тогава каква интелигентност е това?  Направил е инвестиции. Добре, направил е инвестиции за 40-50 години, а за останалите години „инвестирал” ли е нещо?! Помислил ли е, че съществува вечен живот, че съществува живот и след  смъртта, уредил ли е този въпрос?  Тук е мъдростта, тук си проличава  умният човек. Човекът, който прави неща само за настоящия живот, той не е умен, а безумен. Той е като безумен, и  Сам Бог го е нарекъл безумен в притчата. Помните кого нарекъл така- богаташа, но не богаташа, който има пари, това да имаш пари не е зло, а благословение, и де да имахме пари всички тук и аз да имах, няколко милиона! Наистина! Смеете се, но аз бих желал да имам - за да построя изповедални навсякъде!!! Парите са голямо благословение, но това голямо благословение може да стане гибел, катастрофа. Това е един инструмент, имаш един инструмент добър за този свят, можеш да правиш много неща, и наистина човек вижда това, когато срещаме хора, които правят обществено и духовно полезни дела и Бог ги благославя. Както и мъдрост е това. Както казах, Бог  нарекъл безумец богаташа от притчата, не защото имал много пари, защото и Авраам имал много пари, той бил богат, най-богатия по онова време, имал огромно имущество и въпреки това раят е уподобен на Авраамовото лоно, на Авраамовата прегръдка. Следователно, не  богатството е зло, а употребата на богатството. Господар ли си над богатството?- използваш ли го  правилно, ако е така, добре. Ако станеш роб на богатството, си изгорял.  Ако не го употребиш и то те употреби,  си разрушил себе си. Затова мъдрият човек не е този, който  успява в този свят, и по-скоро този, който по светски е мъдър, ще бъде допълнително осъден, когато се отворят очите му в другия свят. Един беден човек с едно магаренце и да не направи нещо голямо, не е бил толкова умен, за да го направи. Бил е човек с малко възможности. Но ти, умният, който всички премисляше,  правеше, инвестираше и умножаваше, не помисли ли, че всички тези неща свършват в даден момент?  Не помисли ли, че цялата тази история има срок на годност, че има и друг живот, който продължава след настоящия? И най-вече настоящият живот предопределя следващия. Е, как може да си умен, ако не си решил това най-основно нещо на твоя живот?

 Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде (Йак. 1:5)

 Божият човек трябва да е мъдър, той не може да бъде наивен, и под мъдър тук естествено има предвид не  светската,  а духовната мъдрост. Той трябва да е умен, да внимава, очите му да са отворени на четири, както казваме, за да може да посреща различните изкушения и предизвикателства, които всеки път среща пред себе си. Защото има много примки в живота,  обстоятелствата и предизвикателствата всеки момент са пред нас, и ако от наивност и небрежност изложим себе си на опасност, тогава в даден момент ще се окажем пленени и ще си навредим духовно, ще си изпатим зло. В  Патерика се казва, че подвизаващият се човек трябва да бъде по-умен дори  от демоните, за да може да преварва лукавството на демоните. Виждаме много хора, които си патят зло в духовния живот, както и в целия живот от наивност.  След като знаеш, че дадено нещо е опасно, че ще се изложиш, ще се забъркаш, тогава защо отиваш там? Затова трябва да бъдем благоразумни хора. Например казваме – ще отида в едно място. Добре, ще отидеш, но знаеш, че ще видиш лоши неща и ще си навредиш. Тогава, защо ти е нужно да ходиш? Не отивай там. Ще отида и ще внимавам. Добре, може да отидеш и да внимаваш, ако имаш тази сила. Но защо излагаш себе си, защо поставяш себе си в изкушение без причина? По-добре да не отидеш и да го няма   изкушението, претекстът и предизвикателството. Тоест трябва да ходим в мъдрост, както се казва на друго място в Писанието, Божият човек трябва да ходи  с голяма мъдрост и благоразумие, защото съществуват примки, предизвикателства, нашите немощи, страсти и затова трябва да се подвизаваме.