Главното и незаменимото дело на Църквата във всяко едно историческо настояще до свършека на света е извършването на божествената Евхаристия. Евхаристията не е един аспект от съществуването и живота на Църквата. Тя е цялото нейно съществуване и живот, в нейната есхатологична динамика в настоящето, а като разглежда всичко „като друго и отдругаде", тя обяснява настоящите неща чрез бъдещите, а не бъдещите чрез настоящите, кръщава всички неща във вечността, въвеждайки ги в Царството. Литургията на Евхаристията е тайната на отеческата божествена икономия чрез Сина и чрез Духа, на Христос, бидейки „пълнота, която всичко изпълва", пълнота на богочешката истина, до която ни води и подкрепя Светият Дух [1]. По думите на св. Николай Кавасила, Евхаристията е съвършеното и окончателно Тайнство, „пределът на живота", отвъд който не можем да продължим и към който нямаме какво повече да добавим. Това свидетелства, че християнското съществуване и живот има като основа не някакви свещени, метафизични и безсъдържателни идеи, а Самият Господ -Който се въплъти, разпъна и възкръсна - в простиращата се Петдесетница като мисия на Църквата.
ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“