Продължение от "Зад завесата на този свят"

 Не казвай защо, не казвай защо на Бога, а по-скоро превърни твоето защо в молитва. И кажи: Господи, не мога да разбера защо, но знам, че ме обичаш, знам, че имаш свят план, знам, че Твоят ум,  любов, сърце е много по-широко от моето и моят ум не може да Те разбере. И се подчинявам, подчинявам се, но не робски, понеже нямам какво друго да правя и мога да започна да споря с Теб, да крещя, да хуля, да се ядосвам и гневя. Не, подчинявам се с доверие и казвам: Боже мой, не ме ли обичаш? И Христос ти казва: няма да ти го кажа отново с думи, а ще ти го покажа, виж  Моите ръце, които са пробити, да разбереш дали те обичам. Виж Моето ребро, което е пробито от копие, да разбереш дали те обичам. Ела на Голгота и се качи да видиш мястото, където бе забит честният Кръст, отворът  още стои там-върви в Йерусалим, виж отвора в земята на Голгота, където забили честният Кръст, и падни там да видиш-  ще видиш любов и Христос ще ти каже: Аз ли не те обичам? Не обичам теб, за който мисля ден и нощ? Където за теб правя всичко ден и нощ? И когато спиш мисля за теб и  ти помагам?

Колко бързо минава времето. Така ще мине и един ден ще кажем: как мина времето, как минаха годините, толкова десетилетия, как остаряхме, как стана всичко това, което казвахме, че някога ще стане, ще пораснем, ще се оженим, ще остареем, ето, стана! - ще каже някой. Аз , който бях малко детенце, и си мечтаех за живота и правих планове, сега гледам косите си, които са побелели. Гледам сега лицето си и има бръчки по него. Времето минава. Годините се търкулват. Много сме щастливи ние, хората, които обичаме Христос, хората от Църквата, децата на Бога, вярващите хора, защото знаем да живеем, знаем да се радваме на нашите младини, знаем да се наслаждаваме на Божиите дарове, знаем да се радваме на юношеската възраст, на зрялата възраст, на старините, знаем да се наслаждаваме на всеки миг и да казваме това, което Бог ни учи - че в крайна сметка всички възрасти са благословени, всички години са прекрасни, защото Бог влиза във всичко това. И когато Бог влезе в живота, независимо дали си млад, - бях млад и остарях, или стар и са минали годините, не се притесняваш. Естествено изпитваш сладка носталгия, че тогава си имал сили и си търчал, правил си много неща. Но не и да кажеш, че животът ми сега не струва, както и че ако бях млад сега, щях да съм щастлив, а сега не съм. Не,  близо до Христос си щастлив във всяка една възраст и млад, във всички възрасти, може да си на 80-90 години, и душата ти да е младежка.

Ето и друг случай, който много ми харесва. След Възкресението Си Господ бил с учениците Си и казал на св. апостол Петър да Го последва. Казва му: „Върви подире Ми”, а св. апостол Петър, виждайки наблизо св. Йоан, пита Господа: „А тоя – какво?”. „Да, ще дойда, а този? А Йоан?” И Христос му отговаря: „Ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?”. „Какво те интересува? Какво се интересуваш за него? Какво те интересува неговият живот?”

Виж, тук Бог говори за едно презрение, което обаче не е презрение от злоба, не е презрение от безразличие. Става въпрос за нещо, което иска да влезе в живота ти и да развали връзката ти с Бога. Какво те интересува сега другият? Ти живей своята връзка с Бога и остави другите, не се интересувай какво правят или какво казват те по този въпрос. „Ти обичаш ли Ме? Върви след Мене. Паси агънцата Ми.” Защо се занимаваш с другите? Разбрал ли си, че в себе си носиш свое съкровище, своя красота, своята много добра компания, която е твоята молитва? Разбрал ли си, че ако не създадеш лична връзка с Бога, ще дойде момент, в който ще почувстваш огромна болка, ще бъдеш изпитан и ще страдаш? Почувствай Бога, ти и твоят Бог, и остави другите. „Върви след Мене. Аз те обичам. Искам да те направя силен.”