(Продължение на "Духовният живот не е враг на радостта")

Втората стъпка в намирането на радостта е това как да се изпълни този копнеж. Начинът е молитвата- молитвата не е някаква процедура на задължения, които трябва да изпълня, защото като добър християнин ги дължа на Бога, който ме държи жив и здрав. Молитвата е преследване на Бога, настояване на моето сърце да се изпълни неговият копнеж за нещо, което ме превишава и превишава всички възможности на света и хората.

Къде да намеря моята радост? Нека започнем с няколко неща, които хората казват в изповедта. Мнозина казват - нямам радост, не съм доволен от живота си, животът ми няма смисъл и всичко това е така, защото съществува обективен проблем или затруднение. Тоест много хора изразяват този вакуум, който съществува в тях, а именно, че не са доволни в живота си. Други казват- защо Бог не ми дава това, което бих желал, за да се чувствам щастлив? Някаква работа, другар, дете. Много пъти хората имат такива искания, когато доближат Църквата и Тайнството- независимо дали става въпрос за финансов или емоционален проблем или нуждата на съпрузите да създадат дете.

Част втора

И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.
А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват?
(Лука 13:22, 23)

Нещата, които казва Христос, никога не са маловажни, а много дълбоки, слушаме Христос с огромно внимание и мислим много добре това, което е казал, защото това са много велики неща и никога не са незначими.

Някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
подвизавайте се да влезете през тесните врата; (Лука 13:23б, 24)
Сякаш казва, че малцина са тези, които разбират всичко това по-горе. Какво означава тесни врата? - място, през което се затрудняваш да влезеш. Нали? Ние се научихме да не се затрудняваме никога и никъде. И ако някой ни затрудни малко, ще го екзекутираме. Сега е време за изпити, говорих преди за изпитите, всички студенти се занимават с това кой има най-хубави записки, за да не четат книгата, защото книгата на преподавателя е ей-толкова голяма. Записките са ей-толкова малко. Разбирате ли? Тясната врата къде е? Никъде. Така се научихме. Ако днес отидеш и кажеш в едно място – обещавам ви работа, тежка работа, и работейки тежко, навярно ще успеем да постигнем нещо!, ще ви кажат – остави ме на мира! Работа! Да видим първо светлината в ръката ти и тогава ще се убедим! Ама как ще видиш светлина, след като светлина не съществува? Това е едно болно общество.