Здравей, скъпи мой братко, скъпа моя сестро!

Моля се да си добре. Моля се да имаш мир и утеха. Моля се да бъдеш личност, която постоянно се развива, да бъдеш старателен, тоест да се грижиш за душата си, и да молиш Бог да ти даде този дар. Веднъж един човек ми каза, че така се моли за собствената си душа: „Да напредна”. „Това моля Бога – сподели той – да напредна. Да минават дните и да правя крачки напред.” Както се казва в една молитва от светата Литургия, Бог да ни дари преуспяване в живота, във вярата и в духовното благоразумие. Да напреднем, да станем зрели, да обработим душата си. Да бъдем спокойни и доволни, тихи хора, съвършени, завършени личности. Да стигнем до това, което се казва в Свещеното Писание, „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство”[Еф. 4:13.].

Христос можел да избегне Кръста. Ние можем да създадем едно лишено от труд и усилие, нищо неструващо християнство. Но то няма да бъде истинско Християнство. Христос казва:  горко на тези, на които всички им ръкопляскат, усмихват им се,  разбират се добре с всички,  винаги и навсякъде.  Православието не сваля трайно небето на земята.     Кръстът стъпва на земята и стига до небето. Кръстът ни учи на преходността, суетността, нищожността на настоящия живот и на това, че тук нямаме постоянен град. Но ето че и ние, християните, които ходим на църква и се причастяваме,  четем, молим се и постим, нас ни интересува доброто име, добрата дреха, доброто ядене, добрата пенсия, добрата къща и добрият автомобил. Тук, отче, ще ми кажете, ни затруднявате. Не сме ли и ние хора? Не избрахме монашеския живот.  Та и в манастирите монасите имат основни удобства.

Странно функционира нашият живот без Христос, Който е Устроителят на нашия живот. Той настройва нашия живот. Докато богаташът от притчата имал всички хубави неща и  казвал на  себе си:  почивай си, о, колко пари имам в банката! С тези пари ще живеят и внуците ми! Добре сме! Нямаме никакъв проблем. И изведнъж бам, неочакваното идва като гръм от ясно небе. Внезапно идва  големият трус, който събаря всичко и тогава Бог и му казва: "безумецо, тази нощ ще изискат душата от теб". Ще я изискат от теб- никой не те моли, не те умолява, а ще я изискат. Душата ти си заминава, край, без обсъждания, без:  да се разберем и да го обсъдим!  Дойде краят, рязко, там, където не го очакваш.  Летиш с 250 км/ч  и внезапно пред тебе изскача  отвесна стена, скала, сече ти пътя и не просто го сече, а не знаеш къде се намираш и казваш ама чакай, аз имам планове за бъдещето,  догодина съм си уредил да ходя на почивка, уредил съм си да купя еди-кой си имот, искам да построя  къща и да сменя автомобила, имам планове! И Бог идва и ти казва:  ти имаш планове, но планираш без Мен. И както Аз не те попитах и ти дадох живот, защото Аз го исках, а не ти го иска, защото не съществуваше, и никой не те пита, защото не си напълно свободен да правиш каквото си искаш. Тъй идва един друг момент и възможност да разбереш, че не си абсолютно свободен да правиш каквото искаш, не си абсолютно свободен да умреш когато ти искаш. Ще умреш когато Бог иска, ако Бог иска, и по начина, по който Той позволи да умреш. Най-малкото във външните обстоятелства, защото ти формираш душата си, но не ти определяш живота и смъртта.  И това доказва, че не си господар на живота.  Господ идва и му казва: днес си заминаваш. Както децата, когато имат десетминутен тест и внезапно преподавателят казва:  деца, край, каквото сте писали, писали! Ама, имам още неща в ума си, знам още неща. Каквото сте написали! За 10 минути. Ето неочакваното. Гръм сред ясно небе.