Нови книги в библиотеката на Православния богословски факултет за месец октомври 2019 г.

Великов, Юлиян. Знание, взаимност и философия в ранните свети отци и църковни писатели. Русе, 2019.
Милев, Ал. и др. Учебник по Гръцки език за Духовните училища. София, 1956.
Модели на сътрудничество между църквата, общинската власт и държавата за провеждане на религиозно образование (1997-2017). София, 2017.
Православие – Традиция и съвременност. Том V. Пловдив, 2019.

   (Тази статия е част от книгата на академик проф. Владета Йеротич "Психологическото и религиозното битие на човека", издадена на български език през 2013г. от издателство "Омофор", под редакцията на доц. д-р Свилен Тутеков)

Академик проф. Владета Йеротич е роден през 1924 г. в Белград, където завършва Медицинския факултет. Специализира невропсихиатрия и психотерапия в Швейцария, Германия и Франция, а по-късно учи богословие. От 1997 г. той е ръководител на новооснования с благословението на Негово Светейшество патриарх Павле Пастирски консултативен център в Белград, където работи с екип от богослови, психолози, педагози, социални работници и други специалисти по проблемите на пастирската психология и медицина. Той е и дългогодишен преподавател в Православния богословски факултет на Белградския университет. Автор е на 31 книги, както и на многобройни студии, статии, лекции и есета в Сърбия и в чужбина, които са плод на неговата дългогодишна работа като психиатър и психотерапевт, което го нарежда сред малкото съвременни православни учени в тези области.

Интервю с ас. отец Добромир Димитров в предаването "Християнството" по ТВ "Европа"

В края на изминалата година обръщаме поглед назад и се питаме с какво ще я запомним. Кое е ценното, което ще вземем от нея за вечността? С какъв смисъл сме изпълнили дните й? За тези и други важни неща, като смисъла на човешкия живот, надеждата и новото начало, което ни дава Христос, разговаряме с отец Добромир Димитров от храм "Св. вмчк Мина" във Велико Търново.

Христос можел да избегне Кръста. Ние можем да създадем едно лишено от труд и усилие, нищо неструващо християнство. Но то няма да бъде истинско Християнство. Христос казва:  горко на тези, на които всички им ръкопляскат, усмихват им се,  разбират се добре с всички,  винаги и навсякъде.  Православието не сваля трайно небето на земята.     Кръстът стъпва на земята и стига до небето. Кръстът ни учи на преходността, суетността, нищожността на настоящия живот и на това, че тук нямаме постоянен град. Но ето че и ние, християните, които ходим на църква и се причастяваме,  четем, молим се и постим, нас ни интересува доброто име, добрата дреха, доброто ядене, добрата пенсия, добрата къща и добрият автомобил. Тук, отче, ще ми кажете, ни затруднявате. Не сме ли и ние хора? Не избрахме монашеския живот.  Та и в манастирите монасите имат основни удобства.