ДОБРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ*
Работя като учител по религия в СОУ „Христо Ясенов", гр. Етрополе" вече трета учебна година. Имам придобита специалност „Теология" във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".
Интересът към изучаването на този предмет беше голям още от въвеждането му в нашия град – с подобаващо тържество, на което присъства ловчанския митрополит Гавраил. Митрополит Гавраил изнесе слово пред училищната и родителската общественост – деца, ученици, учители, родители слушаха с благоговение и приветстваха това начинание, което за мен е свято. Той ме представи като учител и така поставихме началото на обучението по религия в училището с 40 деца от началния курс.
Сега децата, които обучавам вече са 83 – само от началния курс. Надявам се, да имам възможността да провеждам часове по религия и в по-горните класове. Обучението се осъществява по учебни програми и с учебни помагала, разработени и осигурени от Министерство на образованието младежта и науката. Като помощна литература използвам учебници с православна тематика, които са одобрени от Светия Синод на Българската православна църква. Предметът се изучава седмично по 1 час за всяка група. Тяхното провеждане за мен е голяма отговорност, тъй като съдържанието на материала е специфично. За всеки отделен час отделям специално време за подготовката на материали за работа на децата, които сам подготвям и търся. Много е полезен сайтът „Православно християнче", от където свалям различни материали, които децата оцветяват, по които беседваме и онагледяваме урока.
За тази учебна година ръководството на училището обособи самостоятелен кабинет за предмета религия. С лични усилия и възможности подредих кабинета с различни дидактични средства, които са бих казал скромни, но важни.
Интересът на децата е голям, тъй като те получават знания в достъпна форма и поднесени с подходящи педагогически методи и
прийоми за християнството – за Бога, Който е в три Лица – Отец, Син и Дух Свети, знания, които е опасно да я получат от други източници извън училището. С особено внимание децата участваха в уроците за Сътворението на света и човека, за архангел Михаил и християнския храм, където те слушаха с притаен дъх и задаваха множество въпроси. Те бързаха да покажат на съучениците си от други групи по други СИП иконите, които са оцветили в тетрадките, да им разказват какво са учили, да им разказват молитвата, с която започва и свършва часът ни. Наученото по предмета "Религия" ги направи по-смирени, по-дисциплинирани. Вече по-рядко се чуват обидни думи, неприлични жестове и ругатни, а самите знания за празниците, светците и иконите са изключително нравствено богатство за учениците. Това ги провокира и мотивира още по силно да обичат и посещават часовете по религия. Тук те се запознават с някои основни и достъпни за тях библейски текстове и сюжети, осмислят се нравствените послания, закодирани в Христовото учение, и запознаване с някой от чудесата на Иисус Христос и с по-известните християнски празници и традиции. Разширяват се и познанията за храма, неговото предназначение и поведението на хората в него, дават се най-общи сведения за църковната йерархия, децата осмислят и се приобщават към християнския морал. Развиват се и религиозните чувства и представите за добро, зло, отговорност, милосърдие, истина, свобода, вяра, езичество и др. Чрез наблюдения и анализ на живота на светците и на съвременните човешки взаимоотношения се укрепват на нравствените потребности, разширява се сетивния кръгозор за откриване на хармонията в природата и човешкото общуване.
Основно човешките ценности, които се постигат чрез религиозното обучение са свързани с това, да се дадат на подрастващите опори, които да им послужат за здрава основа в процеса на личностното им изграждане като свободни, морални, отговорни за постъпките си, толерантни, трудолюбиви и отзивчиви личности съобразно потребностите и предизвикателствата на съвремието и изграждането на морално гражданско общество. Много е важно и това, че се осъществява духовната връзка с вековните национални традиции, съприкосновение с достиженията на богатата християнска култура. Не на последно място детето трябва да знае, че ние, българите сме християни, да знае защо се посещава храма и правилата за поведение вътре, да знае символиката на иконите и тяхното предназначение в храма, да знае какво се празнува на Бъдни вечер, да знае за светлото Рождество Христово и смисълът на най-големия християнски празник – Възкресение Христово, да знае за Божието всемогъщество и грижа към венеца на Неговото творение – човека. Да знае какво е и какво трябва да бъде християнското семейство – свято, задружно, децата са щастливи, обичани, радват се на любовта на родителите си. Християнското семейството е най-доброто училище за добродетелите, крепили векове българския народ. Децата се запознават с имената на светците – нашите закрилници, пазители и духовни водители като свети Климент Охридски, свети Евтимий Търновски, преподобни Паисий Хилендарски, св. братя Кирил и Методий, св. Иоан Рилски и т.н.
Знанията по религия ни карат да отворим душите и сърцата си за доброта, да се замисляме и контролираме поведението си и да се ръководим от разбирането за вярата и силата на доброто.
Работата с родителите е също важно за религиозното възпитание на техните деца и за мотивирането им да посещават часовете. Организираме родителски срещи, където се обсъждат тези въпроси, обменяме информация. Те с интерес посещават скромната ни стая по религия.
Важно е и това, че нашия малък град Етрополе има два църковни храма – „Св. Архангел Михаил" и „Св. Николай Чудотворец", един параклис и вековния манастир известен като „Етрополския", който е реставриран и има достоен вид и грижи за поддържане на неговото състояние. Със столетна традиция е и празникът на града, който се провежда в деня на св. Атанасий Велики.
Най-голямото удовлетворение за мен е усмивката и благодарността на децата и родителите, което ме зареждат с енергия и ентусиазъм за следващите часове по Религия. Стимулираме и това, че виждам смисъла на обучението по религия за подрастващото поколение, както и подкрепата, които ми оказват родителите и образователната система.
Автор:
Ивайло СТОЯНОВ, учител по религия в СОУ „Христо Ясенов", гр. Етрополе - бивш възпитаник на ПБФ към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
* Статията е публикувана във вестник "Учителско дело" бр. 9 - 1.03.2013 г.