ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

КАНДИДАТСТУДЕНТСКИ ПРИЕМ 2013/2014 г.

ПРАВОСЛАВЕН
БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ

На 19 април 2013 година, в Православния център "Тотю Коев", при изключителен интерес, се проведе публичната лекция на д-р Юлиян Великов на тема: Константин Велики – Imperator et sacerdos, с която се отбеляза 1700 - та годишнина от Медиоланския едикт (313 г.).

Лекция на тема: Константин Велики – Imperator et Sacerdos.
1700 години от издаването на Медиоланския едикт

Лектор: гл. ас. д-р Юлиян Великов (ВТУ, ПБФ)
Национален представител на Международната асоциация по патристика (I.A.P.S.) за България

(Лекция на гръцкия богослов проф. Г. Мандзаридис в богословския факултет гр. Велико Търново на 22.10.2009)
                                 /Текст и аудио запис от срещата - Част ПЪРВА/

Възгледът на християнската православна истина за човека се основава на изключително уважение към него. В противоположност на това теориите за произхода и природата на човека, възникнали в по-ново време, както и практиките, които се прилагаха и се прилагат по отношение на него от периода на двете световни войни, та и до днес, са проява на страшно подценяване и презрение към човешката личност.
В същото време гръмките декларации за достойнството и правата на човека, както и гигантските усилия, полагани за самообожествяването му, не само не удовлетворяват неговото съществуване, а го водят до безизходица и самоунищожение. Ето защо антропологията на Православната църква е особено актуална и буди интерес в наше време.

Преподнобни Григорий Синаит, съвременник на св. Григорий Палама и основател на исихасткото движение в България, пише: „Ако не познаем какви ни е създал Бог, няма да проумеем какви ни е направил грехът"1, т.е. ако не узнаем колко велики ни е създал Бог, няма да осъзнаем окаяното състояние, до което ни е довел грехът. И за да узнаем колко велики ни е създал Бог, трябва да осъзнаем това, което Той ни е открил за човека. Трябва преди всичко да опознаем Личността на Христос, Който ни разкрива съвършения човек.

(Лекция на гръцкия богослов проф. Г. Мандзаридис в богословския факултет гр. Велико Търново на 23.10.2009)
                               /Текст и аудио запис от срещата - Част ВТОРА/

Християнският живот се основава на тайнствата. Те не са магически ритуали, които механично променят човека и неговия живот, а Божии дарове, които обновяват съществото му чрез неговото съгласие и съдействие. Тайнствата на Църквата са тварни средства, чрез които се предава нетварната Божия благодат. Кръщението, Миропомазването и светата Евхаристия – тези основни тайнства, с които човек влиза и се удържа в Христовото тяло, Църквата, – установяват един нов начин на живот.

Участието в тайнствата предполага доброволното себеобвързване на човека да следва Христос и да съгласува живота си с Неговия пример и воля. Това себеобвързване, което се проявява на етическо равнище, е с онтологично по своята същност и цел. Християнинът трябва не просто да следва някаква етика, а да усвои новата онтология, която задават църковните тайнства; той трябва да се съедини с Христос, на Чието тяло принадлежи като член.