ПБФ :
A+ R A-

Основни черти на богословския живот през IV век*

Е-мейл Печат ПДФ

 

o florovski1. От началото на IV век в живота на Църквата започва нова епоха. Империята в лицето на равноапостолния Кесар получава кръщение. Църквата излиза от принудителния си затвор и приема под своите свещени сводове търсещия античен свят. Но тук светът донася със себе си своите тревоги, съмнения и съблазни – донася и голяма скръб, и голяма гордост. Църквата е трябвало да утеши тази скръб, а гордостта да смири. Сред вълнения и борби древният свят се преражда и се въцърковява. Духовната възбуда обхваща цялото общество – църковното и околоцърковното, от върховете до низините. И в религиозното търсене нахлуват чужди страсти – и сметки на управници и политици, и лични въжделения, и племенни раздори... Времето на великото и победното тържество било за църквата и време на големи изкушения и скърби. И нерядко в онази епоха изповедниците на православието е трябвало да извървяват своя път в окови, сред гонения и подозрения и да го завършат с мъченически венец. Достатъчно е да си припомним житието на великия Атанасий или на Златоуст. Още било рано да се говори за окончателна победа. Светът все още оставал "външен" за Църквата. Непосредствено зад църковната ограда продължавал предишният, езическият живот. Още съществували езическите храмове. Още учели езическите учители – и полемизирали с християнството.

Свободата

Е-мейл Печат ПДФ

prof-mantzaridis2

Из книгата на проф. Георгиос Мандзаридис "Християнска етика", том II, ИК "Омофор", 2013

Свободата – предпоставка и цел. Християнската етика е непосредствено свързана със свободата. Това е така, защото 1) предполага свободата на човека и 2) води към свободата на човека. Разбира се, става ясно, че свободата, която християнската етика предполага и свободата, към която тя води, не са тъждествени, а се намират на две различни равнища. По-точно може да се каже, че това са два различни вида свобода. Свободата, която християнската етика предполага, е ограничена и относителна; това е нравствената свобода, която съществува на равнището на всекидневния живот. Напротив, свободата, към която християнската етика води, е безпределна и абсолютна; това е онтологичната свобода на Духа.
Даруваната свобода. По своята природа тварните същества не са свободни, защото не са причина на собствената си природа. Човекът е тварно същество и е „нещо предадено", т. е. дадено, което означава, че свободата му също е дадена. Свободата на човека е другият аспект на неговата зависимост от личностите и нещата, от които зависи. Това е аспектът на любящото общение на човека с тях. Опитът от любовта е опит от свободата.

Прародителския грях и последиците от него

Е-мейл Печат ПДФ

zdr penoПървият човек в рая е получил заповед от Бога да господарува над целия свят. Тази заповед е носила в себе си и благословение, но и предизвикателство за неговата свобода. Човекът е можел да осъществи призванието си да господарува над света по подобие на Бога, защото цялото творение напълно му се подчинявало. Бог обаче е поставил на Адам условие: да не обожествява нито себе си, нито поверения му свят. Задачата на човека е била да принася света на Бога и така, в общение с Него и той, и светът да достигнат обожение. Както знаем от библейския разказ за нашите прародители, Адам не е изпълнил назначението, което е стояло пред него, и светът се озовал извън общение с Бог.

Живот и смърт – конфронтация и преодоляване*

Е-мейл Печат ПДФ

prof totyo koevЕдна от четирите подтеми на предстоящата VI-та асамблея на Световния съвет на църквите, която ще се проведе от 24 юли до 10 август т. г. във Ванкувър, Канада, е „Живот и смърт – конфронтация и преодоляване" (Бел. на авт. на блога: Става дума за 1983 г.).

 

Въпросът за ценността на живота и преодоляването на неговия антипод – смъртта, е бил всякога в центъра на човешкото съзнание. Той придобива изключителна ценност днес, когато налице е реална опасност чрез ядреното оръжие да се унищожи повсеместно висшият дар на Твореца – животът и земята да се превърне в безлюдна и никому ненужна пустиня. Християните имат неотменен дълг да работят всеотдайно за запазването на живота. Църквите пък чрез Божественото Откровение и чрез вглъбяване в истините на вярата са длъжни да разкриват ценността на живота и да предлагат на вярващите подходящи средства за неговото запазване и за тържеството му над демоничните и разрушителни сили.

Изгубеното достойнство на „добрата смърт” и безплодието на „сурогатното майчинство”

Е-мейл Печат ПДФ

az1Протойерей Добромир Димитров е роден през 1976 г. в гр. Русе. Завършил е магистратура по иконография (2002 г.) и магистратура по теология (2006 г.) в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. От 2008 година е редовен асистент по църковно право към катедра „Историческо и практическо богословие” към Православния факултет във Велико Търново. Ръкоположен е за клирик на Българската православна църква през 2001 година.

„Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват” (Пс. 22:4). „Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти” (Пс. 138:8).

 

 

„Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш от утробата, осветих те" (Йер. 1:5). „Господ ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми… [Бог] още от утробата Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Якова, и да събере при Него Израил…” (Ис. 49:1,5).

Страница 62 от 72

Банер
Банер
Банер

Видео

 

 

В момента има 37 посетителя в сайта