ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ

Благовещението е краят на дългото очакване на старозаветното човечество и началото на осъществяването на Божието обещание за Спасител. Чрез акта на Боговъплъщението Бог-Отец низхожда към падналата човешка природа, за да я освети в Духа и въздигне чрез Богосиновството в Христа към „теосис" (θέοσις – обожествяване). Божествен акт, който реализира лично посещение на Светия Дух в осветеното човечество и зачеване на спасителната вяра в Христа. Вяра, която възражда образа Божий в банята на Кръщението и възтържествува във Възкресението. Благата вест е призив към човешкото сърце, ум и воля, към пълнотата на личността, която онтологически притежава образа Божий, да откликне с думите на Светата Дева: „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти." (Лук. 1:38)

В контекста на Боговъплъщението, което, като низхождане на Бога, може да бъде мислено като движение от Отца чрез Сина в Светия Дух към човека, благовестието за възкресението пък привежда осветеното човечество към възхождане към Бога. Затова и проповядването на Евангелието е свещено задължение на членовете на Тялото Христово – Църквата.

„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15). Защо Христос отправя тези думи към всички нас. По-лесно е да простиш или да поискаш прошка.
За покаянието и прошката в неделята, определена от Църквата за всеопрощение - разговор с протойерей Добромир Димитров, служещ във великотърновския храм „Св. Мина", и доц. Мариан Стоядинов, преподавател в Православния богословски факултет при ВТУ.
И накрая представяне на новоизлязлата книга "Християнска етика" том 2 на проф. Георгиос Манзаридис. Разговор с доц. д-р Свилен Тутеков преподавател в Православния богословски факултет при ВТУ.

Предаването на БНР - Христо Ботев от 17 март, посветено на "Неделя на всеопрощението" можете да чуете от тук 
Автор: Ана-Мария Кръстева БНР Христо Ботев

Гл. ас. д-р Пламен Русев е преподавател по дисциплината "История на религиите" в ПБФ, катедра "Библейско и систематическо богословие" към ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий".

Учебната дисциплина "История на религиите" цели да даде на студентите систематично, задълбочено познание за основни културно-религиозни идеи, форми и прояви на вярата – достижения на цивилизациите в Северна Африка, Азия, Европа. Върху основата на придобитите познания те да могат самостоятелно да интерпретират съзряването и развитието на религиозни представи в синхронен, диахронен, компаративен и историко-културен план. Дисциплината запознава с религиозните представи, митовете, тяхното развитие, взаимодействие и формиране на комплекс от мит, ритуал и вярвания в Древен Египет, Древна Месопотамия – Шумер, Акад, Вавилон, Асирия, Източното Средиземноморие, Персия, Среден и Далечен изток. Курсът не разглежда Юдаизмът и Християнството, поради обстоятелството, че те са предмет на задълбочено представяне в специализирани курсове в ПБФ. Посредством сравнителен анализ на феномените на вярата, върху основата на конкретния културен материал се дирят архетипни представи за фиксиране на рудиментарни форми на монизъм и монотеизъм в религиозното мислене, есхатологични представи и вяра във възкресението.

(Откъс от трета част на учебника по "Литургика" с автор доц. д-р архим. Авксентий)

Евхаристиен канон (анафора, евхаристийна молитва)
За начало на евхаристийния канон или анафората се счита възгласът "Да стоим добре, да стоим с благоговение...", на който присъстващите отговарят с "Благодатта на мира е хвалебна жертва...". В този отговор думата "Элбйпн", означаваща елей, масло, сравнително рано била заменена с еднаквата и по звучене "Элепт" - милост. Така се стигнало до не много ясното "Благодатта на мира...", израз, който не се среща в нито един от древните богослужебни текстове. Истинският смисъл на този текст трябва да търсим в елея като символ на мира. Евхаристийният канон или анафората е най-важната част на литургията. Представлява дълга молитва, състояща се от няколко части, днес отделени една от друга с възгласи. Формирането на евхаристийния канон започнало в края на І век. В него ясно намира отражение учението на ранната църква за троичността на Бога. В пролога е описана творческата деятелност на Бог Отец, анамнезата е посветена на въплъщението и изкупителния подвиг на Бог Син, а в епиклезата е подчертана освещаващата сила на Св.Дух.

Живеем в свят, в който религиозните нагласи продължават да играят значителна роля. Мястото на религията в живота на хората се подчертава в научните изследвания на всички социални науки, а медийното пространство осигурява ежедневен достъп до актуални проблеми, свързани с различни културни и религиозни традиции. В този контекст е важно на съвременните ученици да бъде предоставена възможност да придобият основни знания, умения и нагласи в тази специфична област на обществения живот, без която картината за света около тях не би била пълна. Според проф. дпн Пл. Радев „в тази сфера на човешкото познание и практики е необходим многостранен анализ, многостранни обяснения, обвързване с теориите за личността, за интелекта, за емоциите, за морала и с по-важните религии" [2:7].