ПБФ :
A+ R A-

Патриарх Фотий и почитането на светите Кръст и Икони в „Послание до Михаил, Княза на България”

Е-мейл Печат ПДФ


YulianVelikov„...Като имаш край, подобен на началото..."

(Послание до Михаил, княза на България)

Вторият Никейски събор (787 г.) санкциoнира учението за светите изображения. Но въпреки наличието на подобен църковно-правен акт, концентриращ в себе си и положените усилия на иконопочитатели като св. Герман Константинополски, св. Григорий II, папа Римски, на св. Йоан Дамаскин, стареца Георги Кипрянин и св. Тарасий Константинополски, възможността, през следващия девети век, учението за християнския образ да остане само статично дефинирана истина, неспособна да очертае в себе си разликата между автентичен богословски растеж и енантно отклонение продължава да поставя на изпитание Църквата. Сред имената на новите апологети на светите образи, като св. Теодор Студит, св. патриарх Никифор, св. Методий Константинополски, еп. Теодор Абу-Кура и др., е и това на св. Фотий, патриарх Константинополски.

Идентичността на църквата

Е-мейл Печат ПДФ

midicИгнатий Мидич, епископ Браничевски и Пожаревацки
/Сръбска православна църква/

Професор по Догматика и етика към Богословския факултет на Сръбската православна църква в Белград. Епископ Игнатий е роден на 17 октомври 1954 г. в село Кнез, до Ниш. Завършва семинарията "Св.Сава" в Белград през 1974 година с отличен успех. От 1976 г. следва богословие в Православния богословски факултет в Белград и го завършва през 1980 г.
Защитава докторска дисертация като през 1988 г. става доцент първо по етика, после и по догматика. През 1991г. е ръкоположен за йеромонах и Св.Синод го избира за представител на Сръбската църква в Международната междуправославна комисия. Ръкоположен е за Браничевски епископ през 1994г. Редактор е на редица списания, сред които и "Теоложки преглед". Богословието е за него "хляба на живота", основано на живот в Христа в Неговата църква.

Богопознание и Богообщение*

Е-мейл Печат ПДФ

prof totyo koevВ статията си „Вярваме в единия Бог" (отпечатана в сп. Духовна култура, кн. 3/1989 г.) се постарах да разкрия в синтезирана форма православното учение за единия по същност Бог, което е в основата на християнската вяра. В тясна връзка с този въпрос и като естествено негово продължение са и въпросите за познанието на Бога: познаваем ли е Бог за човека, и ако е познаваем, до каква граница или степен стига това познание, както и условията за богопознание и богообщение. Акцентът тук пада, естествено, върху богопознанието, което имплицитно съдържа в себе си богообщението. Целта на настоящата статия е да се изяснят именно тези въпроси.

Служенията в Църквата и предизвикателствата на съвременния свят

Е-мейл Печат ПДФ

stoqdinov[Доклад от международната конференция "Църквата и съвременното общество", Русе, 2005 г. Сборник с материалите от конференцията можете да изтеглите оттук]

Ваше Високопреосвещенство, благоговейни отци, скъпи колеги, братя и сестри, приятели.

 Темата има две части: Служенията на Църквата и предизвикателствата на съвременния свят. Нито една от тези две части не може да съществува сама по себе си – сама за себе си. Нито една от тези теми не може да бъде правилно дефинирана ако ние не изхождаме от разбиране на другата тема. Защо казвам това; защото в служението на Църквата винаги има посока, служението на Църквата никога не е самоцелно; в този смисъл тя е служеща Църква, тя е Църква в отношение, тя е общност която има отношение към света като общност, в който свят Църквата влиза като мая, като сол, която трябва да го „осоли", да му даде трайност. Така както „осоляването" в традицията на Близкия Изток дава трайност, така и Църквата влиза в този свят като „сол на света". От друга страна, съвременният свят ни предизвиква постоянно със своята нееднозначност.

Ние винаги рискуваме да не го разбираме, да не се опитваме дори да разбираме процесите, които го движат, и така да се окажем със свой измислен и далечен от реалността свят. Съществува риск да гледаме на нашия свят статично, като на такъв, в който има място само византийското благолепие, например. Но нашият свят е различен, няма аналог и много трудно може да облече историческите дрехи от друга епоха. Ето защо настоящата тема може да звучи и като въпрос: с какво Църквата може да осоли нашия различен свят?

Православието между идеологията и живота (Проблемът за идеологизацията на Църквата)*

Е-мейл Печат ПДФ

SvilenTutekovДнес Православната църква е изправена пред задачата да даде отговор на редица въпроси, които се отнасят до смисъла на човешкото съществуване и до начина на живот в съвременното общество. Църквата се стреми винаги да решава жизнените и екзистенциални въпроси на човека в светлината на евангелската вяра и живот и тези решения зависят изцяло от правилното разбиране за самата идентичност на Църквата, която е условие за истинското богословие и духовен живот. В наше време обаче може да се констатира едно недостатъчно правилно разбиране за Църквата, което води до криза на църковното съзнание, и създава условия за формирането на един особен начин на мислене и манталитет, в който доминира много повече религиозният и идеологическият елемент, отколкото автентичното православно църковно съзнание и опит. Тази подмяна на истинската идентичност на Църквата често води до превръщането й в институция или идеология, което от своя страна свежда православната вяра до отвлечена доктрина, духовният живот - до безплоден морализъм, а църковната мисия – до пропаганда и социален активизъм. Затова актуалните въпроси на православния църковен живот и мисия трябва да се решават в рамките на един открит и отговорен вътрешноцърковен диалог относно истинската православна идентичност, която единствено може да реши проблемите за смисъла на човешкия живот и за ролята на Църквата в обществото.

Страница 68 от 79

Банер
Банер
Банер

Видео

 

 

В момента има 47 посетителя в сайта