ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ

Текстът на Петото предсъборно всеправославно съвещание „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят" и Светият и Велик събор

Доклад, произнесен на Семинара за Светия и Велик събор в манастира Влатадон (14 ноември 2016 г)

Георгиос Д. Марцелос,
почетен професор на Солунския Аристотелев университет

Уточнение на д-р Тодор Енчев по повод статията "Църквата да се извини за заличените стенописи в Севлиево"

Продължение от "Силата на прошката"

Молим Бог да ни прости волно или неволно всяко прегрешение.

Ще ми кажеш сега - както казвали древните елини - никой не върши грях с волята си. Наистина, душата ни не иска да съгрешава, защото е създадена от Бога,  сътворена по Божий образ и не иска греха. Но след греха всички тези харизми, които Бог ни дал, се разединили и душата ни се омесила със страстите. И много пъти, докато с ума си казвам: не искам да съгреша! виждаме сърцето ни да се увлича и да се пленява цялото ни същество. И казвам искам? Искам не искам, върша грях! Може да не искам, но искам, след като го правя. Затова волно и неволно прегрешение - означава още  тези неща, които разбираме, и тези, които не разбираме, защото има много неща, които правим, за които не разбираме, че вредят на душата ни. Може да имаме и лоши привички, каквато например е иронията, която е много лош навик и е рожба на нашия егоизъм, плод на много комплекси и свидетелства за агресия срещу другия човек. Едно е да кажеш една шега, където и това е опасно, но иронията е нещо, което е много грозно. Да иронизираш другия и да се държиш така с него е резултат от самохвалството и егоизма. Много хора правим така - иронизираме другите, и не разбираме, че по този начин вредим на душата си. И дори духовни хора, които се подвизават, може да проявяват черти, които не са полезни за тях - дали защото още не са ги локализирали, дали защото Бог допуска да имат някои естествени недостатъци, за да се смиряват и за да не мислят, че са непогрешими и съвършени. Но и най-великият съвършен човек  е несъвършен пред Бога. Всички имаме в ума си неща, които може да не сме локализирали. В това ни помагат много хората, които ни съдят и обвиняват, в тази сфера те са големи наши благодетели, те са единствените, които ще ни го кажат в лицето- ти, който иронизираш, който си такъв, такъв и такъв. Другият, който ти е приятел, който те обича, няма да ти каже така, а ще ти каже благи думи. Но този, на който не си му симпатичен, не те понася, той ще си отвори уста и ще ти каже думи, които ще те огорчат.  Тези думи са изключително полезни, защото показват, че имаме  много такива неща в нашия характер, които не ги усещаме. Дори може да са неща, които за нас са невинни и дори да не си помисляме,  че това може да дразни нашия брат, то обаче го дразни и създава в душата му страшно състояние,  което го смущава, а ти нямаш никаква представа за това.

     По време на светата Литургия, когато се пее Трисветата песен, свещеникът чете следната молитва:

Боже Светий, Ти си удостоил нас, смирените и недостойни Твои раби, и в този час да застанем пред славата на Твоя свят жертвеник и да Ти принесем дължимото поклонение и славословие. . . Прости ни всяко волно и неволно прегрешение, освети душите и телата ни и дай ни да Ти служим в святост през всички дни на живота си 

       Св. Литургия е значимо събитие, защото всички заедно  принасяме на Бога песен, славословие и служение, принасяме трисветата песен. Всички заедно стоим пред Бога, приемаме Божието благословение и ставаме едно Тяло- съставяме Църквата на Христос, когато се събираме на богослужение, тогава съставяме  Христовата Църква, Тялото Христово, обединено с Главата – Христос.

Великолепна изложба на доц. д-р Думитру Сорика бе открита на 28.10.2016 г. „Материя и материалност" е името на красотата, която изпълва Изложбени зали „Рафаел Михайлов" в гр. Велико Търново. Румънският преподавател е познат на града с предишни участия във второто и третото биенале на църковните изкуства и съвместната изложба на преподаватели и студенти от Букурещ и Велико Търново.