ПБФ :
A+ R A-

Съвременна Православна Проповед

Животът ни да стане Литургия

Е-мейл Печат ПДФ

y c8e4f215В днешната притча Христос обозначава отношението на човека към богатството, материалните блага и говори за безумния богаташ, който сметнал, че целта на неговия била насладата, така, както той я разбирал.  Но идва смъртта, прекъсва цялото това веселие и поставя пред него въпроса: „а това що си приготвил,   кому ще остане”?

Отците казват, че смъртта е благословение от Бога, „за да не стане злото безсмъртно”, т.е. за да не се мами човекът, че може да съществува радост и веселие далеч от Христовата личност.

Грехът, провалът на богаташа, се състои във факта, че той изпаднал в нещо, което няма вечност, вложил в нещо, което не преодолява и не побеждава смъртта. Събитието на смъртта изглежда онази пределна точка, която отсъжда истинността или не-истинността на живота ни, както и на реалността.

Силата, която Христос ни дава

Е-мейл Печат ПДФ

1975119 715024451873201 507472765 nМного пъти се чувстваме изморени в живота и тук разбираме каква стойност имат думите на Христос- Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Един млад човек не може да почувства това в пълна степен, няма тежести върху себе си, но зрелият човек и е минал през много премеждия, скърби, затруднения, неуспехи, умора, и самите години трупат умора, тежест в душата му и той иска да отдъхне, да даде някъде този товар, да се разтовари. Този, Който истински може да ни отмори, е Христос. Не съществува друг. Всичко друго, което правим, са човешки неща, които донякъде могат да помогнат, различни човешки неща- отиваш на едно пътуване, отивам във вилата, при някой добър приятел, на някое приятно място. И това помага и отморява, но не отморява дълбоко човека. Само Христос може да отмори истински душата на човека, защото Той Самият е Покоят на душите ни. Както казваме в св. Литургия, сами себе си и един други и целия си живот на Христа Бога да предадем. Да дадем на Христос целия товар на нашето аз и на околните хора, нашите грижи, безпокойства, агонии, страхове, скърби, болка, оплаквания, всичко това да го раз-товарим в ръцете на Бога- на Христа Бога да се отдадем. Това е тайната. Ако човек не го разбере, тогава с течение на времето се огъва под тежестта на умората, която носи в себе си и, доколкото знам, психологията днес учи това. Затова се опитват да открият тежестите, раните на душевния свят на човека. И дори само това човек да ги сподели е нещо. Да ги изкара навън, да не ги държи в себе си, а много повече, ако той се научи да оставя всичко в Божиите ръце чрез молитвата, чрез изповедта да ги изведе от себе си и ги каже на Бога, да ги даде на Бога, да не ги държи.
Както много пъти казваше старец Паисий, приличаме на някой, който държи една торба, пълна с вехти неща, Бог идва да ни я издърпа от ръката, за да не държим тази пълна с непотребни неща, боклуци и нечистотии торба, а ние не я пускаме. Не. Ние искаме да я държим, и където ходим, да я носим със себе си. Бре, Бог идва и ти я дърпа, остави я, пусни я, хвърли тази пълна с хиляди неща торба! Хвърли я, не я носи със себе си. За какво я държиш? За какво ти е и така да се терзаеш и измъчваш несправедливо? Но ние - не, за нищо на света не я пускаме! Както някои инатливи деца, които стискат здраво някои неща и не ги пускат.

Живот в любов

Е-мейл Печат ПДФ

BIG IMG 1388414871409Продължение от "Покайвам се, обичам Те, връщам се"

 Църквата иска това изключително много, да се научим да си прощаваме, да се обичаме, да си подхождаме, в противен случай минава Великият Пост, идва Пасха,  отминава, идва лятото, идва Рождество Христово, дните на нашия живот минават и ние какво правим?  На какво  се научаваме? Ако не се научим да обичаме, на нищо не сме се научили.   Ние на какво се учим?- дори аз, който съм свещеник, ако не се науча да обичам,  какво ще науча? Ще се науча да служа Литургия? Ще  се науча да казвам думи формални, старгоръцки думи, ще се науча да върша формални неща? Как човек ще разбере, че се е променило качеството на моята душа  чрез връзката с Христос? Ако се науча да напредна  в любовта. Любовта е  характерната черта, върхът  на добродетелите и когато я поставиш за връх и я имаш за цел, се доближаваш до нея. Най-малкото знаеш накъде вървиш -  към любовта. Любовта да не се изгуби. Станало е нещо вкъщи? Получила се е някаква щета? Не прéчи. Любовта да не изчезне.

Покайвам се, обичам Те, връщам се

Е-мейл Печат ПДФ

information items 4046Нека подражаваме на Господ, на светците, които Го обикнали,  и да имаме любов. Той какво каза на нас, Неговите ученици, Неговите приемници, на нас, Неговите деца, които остави на земята? Господ остави на земята Своето Тяло и Кръв, остави Църквата и какво е Църквата?  Тялото Христово, ние сме Тялото Христово, ние конституираме Неговото Тяло на земята. Тоест, ако някой иска да види Христос в този свят, ако някой човек иска да види Христос в този живот, нас трябва да види и ние трябва да му покажем Христос. Какво каза Господ? „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”.   (Йоан 13:35). Аз сега тръгвам, ще се възнеса на небето, ще ви изпратя Пресветия Дух, Който ще изобрази във вашите сърца Моят образ, другите ще ви виждат и ще виждат Мен; чрез вас Аз ще се трудя, вашите ръце ще бъдат Моите ръце, вашата уста ще бъде Моята уста, вашето присъствие ще бъде Моето присъствие, Аз съществувам и ще бъда сред вас. Но понеже хората, съседът ти, приятелят ти, жена ти, детето ти искат да видят с очите си не нещо неопределено,  те ще виждат теб, а чрез теб ще виждат Мен. Можеш ли да Ме показваш? Можеш ли да показваш Христос? Как, Господи, ще Те показвам? Тоест какъв да бъда, за да показвам Христос?  - като се научиш да обичаш.

За духовната мъдрост - част втора

Е-мейл Печат ПДФ

Rodin-The-Thinker

Към първа част...

Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.

Тук не се казва знаеш ли, ако искаш мъдрост, вземи една книга и чети или върви на училище.  Разбира се, тук не говори за светската мъдрост, а за духовната мъдрост и ти казва да се обърнеш към Бога, Който е Подателят на мъдростта. Защото, ако ти липсва Божията мъдрост, тогава останалите неща нямат стойност. Казваме, че някой човек е умен. Направил едно, направил  друго. Да, направил ги е, но единственото  и неповторимо, което има стойност, направил ли го е? Ако не го е направил, тогава каква интелигентност е това?  Направил е инвестиции. Добре, направил е инвестиции за 40-50 години, а за останалите години „инвестирал” ли е нещо?! Помислил ли е, че съществува вечен живот, че съществува живот и след  смъртта, уредил ли е този въпрос?  Тук е мъдростта, тук си проличава  умният човек. Човекът, който прави неща само за настоящия живот, той не е умен, а безумен. Той е като безумен, и  Сам Бог го е нарекъл безумен в притчата. Помните кого нарекъл така- богаташа, но не богаташа, който има пари, това да имаш пари не е зло, а благословение, и де да имахме пари всички тук и аз да имах, няколко милиона! Наистина! Смеете се, но аз бих желал да имам - за да построя изповедални навсякъде!!! Парите са голямо благословение, но това голямо благословение може да стане гибел, катастрофа. Това е един инструмент, имаш един инструмент добър за този свят, можеш да правиш много неща, и наистина човек вижда това, когато срещаме хора, които правят обществено и духовно полезни дела и Бог ги благославя. Както и мъдрост е това. Както казах, Бог  нарекъл безумец богаташа от притчата, не защото имал много пари, защото и Авраам имал много пари, той бил богат, най-богатия по онова време, имал огромно имущество и въпреки това раят е уподобен на Авраамовото лоно, на Авраамовата прегръдка. Следователно, не  богатството е зло, а употребата на богатството. Господар ли си над богатството?- използваш ли го  правилно, ако е така, добре. Ако станеш роб на богатството, си изгорял.  Ако не го употребиш и то те употреби,  си разрушил себе си. Затова мъдрият човек не е този, който  успява в този свят, и по-скоро този, който по светски е мъдър, ще бъде допълнително осъден, когато се отворят очите му в другия свят. Един беден човек с едно магаренце и да не направи нещо голямо, не е бил толкова умен, за да го направи. Бил е човек с малко възможности. Но ти, умният, който всички премисляше,  правеше, инвестираше и умножаваше, не помисли ли, че всички тези неща свършват в даден момент?  Не помисли ли, че цялата тази история има срок на годност, че има и друг живот, който продължава след настоящия? И най-вече настоящият живот предопределя следващия. Е, как може да си умен, ако не си решил това най-основно нещо на твоя живот?

Страница 4 от 15

Банер
Банер
Банер

В момента има 137 посетителя в сайта