Продължение от "Съпротива?"
Защо не се ожениш, детето ми? - казвам на другия.  На 30 години си станал. За какво да се женя, отче, родителите ми не ми показаха нещо хубаво, та да поревнувам,  че са се оженили. Те какво постигнаха? Ожениха се, създадоха съпротива и разочарование в нас, и не искаме да се оженим.

Това е целта - не думи, а излъчване. Христос  три години говорил и Неговите малко думи докосват душите на хората. Ние говорим хиляди  думи на децата и от едното влиза, а от другото излиза. Защо? Защото думите ни не излизат от душата ни. Не излизат от нашия живот, а от Трябва! Трябва да го кажа! Трябва да поправя детето ми! В  стрес бащата тръгва да предаде на сина си уроци по спокойствие, майката паникьосана, подлудена от тревога, дори тя самата не вярва в Бога. Защото, ако вярваше, нощем щеше да спи, а не да търчи да следи сина си къде е и какво прави. Това какво е? Неверие. Довери живота си на Бога, помоли се, поговори Му и след това се остави на Бога, отмори и кажи: Бога, в Който вярвам, ще помогне на детето ми. Тази молитва знаете ли как ще отиде в детето? - ще отиде като милувка и ще му каже: не върви там, не прави това, някой се моли за теб, някой те обича. Докато ние какво предаваме на детето? Смут.  Смутни мисли, паникьосани помисли, болен климат у дома, врява и напрежение, викове, ругатни, неразбирателство, съпрузи, които не могат да комуникират, но детето чувства това, душата му не намира мир и се противи. Това е целта -   как ще победим злото в света само с добро. Само чрез любовта ще промениш  твоя човек, който се противи. Само с любов. С нерви ще постигнеш за един ден да направиш каквото искаш с детето си (или с мъжа си). Наложи си се? Браво. Но в дългосрочна перспектива? -  нищо.  След пет дена- отново си загубила всичко. Бог ни  показа, че отмъщава, но всъщност  Той не отмъщава, а отмъщава на Своите врагове само със Своята любов. Св. ап. Павел се противял, не искал да чуе за Църква, Христос, Бог, но Бог спечелил този противящ се човек чрез атаката на Неговата светлина и любов. Там, където отивал да гони християните, внезапно Бог му открил  светлина и любов в сърцето и той се стопил.  Христос му казал: защо Ме гониш? Защо воюваш с мен? Аз те обичам. Любовта на Христос смекчила душата на апостола. Христос не отишъл с власт, с наказание, с отмъщение, а с любов. Старец Паисий излязъл от Света Гора  знаете ли кога? Когато излъчвали филма на Скорсезе.  Казали му, че направили филм за Христос, който не е основан върху Евангелието. И какво казал: ще изляза от Света Гора, защото това, което правят хората, не помага на душите им. Той отишъл на протеста, където имало и хора, които викали против Църквата. Той какво направил? Хванал ръката на някой от тези, които протестирали от другата страна,, той си вцепенил и си казал: този поп ще ме удари! и вдигнал ръка да се защити. Старецът Паисий обаче го хванал за ръката и вместо да го удари, я целунал и реакционерът замръзнал на място. Старецът му казал:

Намислих темата да не засяга само децата, а и големите, въобще противенето (съпротивата, реакционността) в нашия живот. Съществуват реакционност, има хора реакционери,  големи и малки, и от малкия ми опит разбрах, че в крайна сметка реакционерът дълбоко в себе си е добър. Реакционери са най-чувствителните хора.  Този, който въстава в живота и казва Не, може в себе си да казва Да. В Евангелието има един случай, ако помните, който Христос разказва,  където един баща  казал на единия син: върви, работи на лозето, той  казал: Не!,  но  след това го направил. Казал и  на другия да го направи,  той отвърнал: Да, ще го направя!, но не го направил. Реакционерът понякога е такъв в думите си, и това се дължи на нещо, което в даден момент се е случило в живота му. Не съществува реакционери от нищото, всички тръгват  отнякъде. За да реагираш на нещо, в даден момент по-скоро си бил наранен,  изпитал си болка, разочаровал си се, изморил си се, загубил си  вяра и си се разтърсил, защото някой не е подходил  правилно  към теб или ти е предал нещо по погрешен, абсолютен, строг начин, и ти се противиш. Кой се противи на слънцето, което блести? Едно слънце, което идва като обилна светлина в живота. Кой се противи на Христос, когато Той дойде в живота му по благ начин, с благородство и доброта? Там не се противиш. Но когато дойде някой с високо вдигнат пръст,  когато дойде някой, който не зачита твоята личност и ти говори рязко, има претенции от твоя живот, не идва с добро, а с категоричен  тон иска да те принуди, тогава се възпротивяваш.

Продължение от "Зад завесата на този свят"

 Не казвай защо, не казвай защо на Бога, а по-скоро превърни твоето защо в молитва. И кажи: Господи, не мога да разбера защо, но знам, че ме обичаш, знам, че имаш свят план, знам, че Твоят ум,  любов, сърце е много по-широко от моето и моят ум не може да Те разбере. И се подчинявам, подчинявам се, но не робски, понеже нямам какво друго да правя и мога да започна да споря с Теб, да крещя, да хуля, да се ядосвам и гневя. Не, подчинявам се с доверие и казвам: Боже мой, не ме ли обичаш? И Христос ти казва: няма да ти го кажа отново с думи, а ще ти го покажа, виж  Моите ръце, които са пробити, да разбереш дали те обичам. Виж Моето ребро, което е пробито от копие, да разбереш дали те обичам. Ела на Голгота и се качи да видиш мястото, където бе забит честният Кръст, отворът  още стои там-върви в Йерусалим, виж отвора в земята на Голгота, където забили честният Кръст, и падни там да видиш-  ще видиш любов и Христос ще ти каже: Аз ли не те обичам? Не обичам теб, за който мисля ден и нощ? Където за теб правя всичко ден и нощ? И когато спиш мисля за теб и  ти помагам?

Колко бързо минава времето. Така ще мине и един ден ще кажем: как мина времето, как минаха годините, толкова десетилетия, как остаряхме, как стана всичко това, което казвахме, че някога ще стане, ще пораснем, ще се оженим, ще остареем, ето, стана! - ще каже някой. Аз , който бях малко детенце, и си мечтаех за живота и правих планове, сега гледам косите си, които са побелели. Гледам сега лицето си и има бръчки по него. Времето минава. Годините се търкулват. Много сме щастливи ние, хората, които обичаме Христос, хората от Църквата, децата на Бога, вярващите хора, защото знаем да живеем, знаем да се радваме на нашите младини, знаем да се наслаждаваме на Божиите дарове, знаем да се радваме на юношеската възраст, на зрялата възраст, на старините, знаем да се наслаждаваме на всеки миг и да казваме това, което Бог ни учи - че в крайна сметка всички възрасти са благословени, всички години са прекрасни, защото Бог влиза във всичко това. И когато Бог влезе в живота, независимо дали си млад, - бях млад и остарях, или стар и са минали годините, не се притесняваш. Естествено изпитваш сладка носталгия, че тогава си имал сили и си търчал, правил си много неща. Но не и да кажеш, че животът ми сега не струва, както и че ако бях млад сега, щях да съм щастлив, а сега не съм. Не,  близо до Христос си щастлив във всяка една възраст и млад, във всички възрасти, може да си на 80-90 години, и душата ти да е младежка.