Част първа
А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?
Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. (Лука 13:18-19)
Прилича на синапово зърно. Царството Божие, което е най-великото от всички неща, най-трайното, най-фундаменталното, най-вечното е подобно най-малкото от всички неща. Христос взел едно синапово зърно. Тази притча е парадоксална, защото не очаквахме Христос да ни каже такова нещо. Сигурен съм, че когато учениците и другите хора видели Христос да започва да говори - на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича? - всички очаквали да чуят, че царството небесно е подобно на нещо като фадрома, която събаря всичко и прокарва път, за да може Бог да мине и да не остави нищо след Себе Си. Тук по парадоксален начин чуваме противоположното. Прилича на синапово зърно. Кой от вас отдава значение на едно синапово зърно? Никой. Абсолютно никой, дори да си в състояние на огромна нужда, няма да кажеш: имам синапово зърно в джоба си и ще направя нещо с него!
Нашето всекидневие не ни пречи да почувстваме Господа, стига само да имаме чиста и тиха съвест, мир в сърцето, да имаме Христовото благословение във всекидневния живот, в това, което правим. И ти, който си почтен човек, почтена майка, която работиш вкъщи или в офиса или каквато и да е работа, която всеки ден готвиш, чистиш пода, миеш, метеш, ти не си онеправдана от Бога, не си онеправдан от Бога. Ти не си творение на друг бог, Господ и теб те е създал с това невероятно и превъзходно предназначение - да познаеш Христос, Който обичат всички велики светци, и ти да Го обикнеш. Господ, Който минава през затворени врати, няма никакво затруднение да те намери там, където се намираш, в кухнята, в дрехите, които переш, плетеш, чистиш, пазаруваш, и там се движи Христос, между нас, в нашето всекидневие. Хората, които имат деца, които работят с почтеност и искреност, очакват нещо по-добро, които не знаят какво е това по-добро, очакват да почувстват нещо хубаво и подсъзнателно търсят Христос, Който удовлетворява всички благородни желания на честния човек. Тези хора в даден момент също могат да почувстват Христос и това е уникално и прави значим нашия живот. Този живот има ценност, когато почувстваме малко Христос, познаем Го и Го усетим. Архим. Софроний Сахаров, ученикът на св. Силуан Атонски, неговият житиеписец, казва, че когато бил в руския манастир „Св. Пантелеймон" в Света Гора, неговият духовник му казал да научи гръцкия език, за да отговаря на кореспонденцията от гръцкото правителството, от други гърци, които пишели до манастира, защото там всички говорили на руски език. О. Софроний обичал много молитвата, чувствал Господа, усещал Го и казал на духовника си:
