ПБФ : БОГОСЛОВИЕ | СЪВРЕМЕННА ПРАВОСЛАВНА ПРОПОВЕД | Молитва и благодат - част 2
A+ R A-

Молитва и благодат - част 2

Е-мейл Печат ПДФ

Orthodox rosary by nkn73Когато се молим за нашите затруднения, трябва да разберем, че най-великото нещо, което можем да направим и което никога не отива напразно, е молитвата за другия. Дори малка  пролука да има в  човека, Бог ще я използва и  няма да остави молитвата да отиде напразно.  Не се отчайвайте, не подценявайте молитвата, защото,  подценявайки я,  тогава не се молим  правилно.  Какво е казал Христос?  - всичко, каквото поискате в молитва с вяра, ще го получите- ако не вярваш, че ще получиш това, което се молиш, никога няма да го получиш. Трябва да вярваш, че твоята молитва бива чута и Бог ще ти даде това, което искаш; трябва да вярваш, че Бог е мощен да ти даде това, за което се молиш. В противен случай няма да го получиш. Твоята вяра е предпоставка, за да може молитвата да действа.

Вярвам, че всеки от нас в живота си има много примери, които потвърждават това, което казвам, както и аз в моя живот. Знам много, хиляди случаи, събития, неща, лица, състояния, в които не можехме нищо да направим и се отдадохме на молитва. И докато нещата изглеждаха като желязна стена, щрак, Бог разсея всичко, нещата се промениха,  промениха се различни ситуации, лица и събития. Нужно е обаче търпение. Това кога и как го остави на Бога. Не ти ще Му кажеш –искам така да направиш! Искам този резултат! Искам тук и сега!  Разбира се, Бог знае повече от нас и трябва да се уповаваме на Него. Ти се помоли и остави нещата на Бога. Имай мир, утихни, не се тревожи, не се  стресирай и паникьосвай, Бог е мощен да чуе това, което казваш и да го направи, ако е от полза  и за теб, и за другия човек. Казал си го на Бога, казал си да бъде Твоята воля, край! Не се тревожи повече от това, не се терзай  и не затруднявай още повече ситуацията. Защото, когато се паникьосваме и правим панически движения, понякога и Бога поставяме в трудно положение чрез нашите грешки. Остави всичко на Бога, защото тръгваш да направиш  едно, да направиш друго, но  накрая всичко объркваме. Само Бог може да действа в душата на другия човек. Разбира се, и ти самият до определена степен, донякъде можеш да направиш нещо. Имай мир, това, което много пъти ви казвам и  което постоянно казваме в Църквата  - един друг  и целият си живот на Христа Бога да предадем. Ако не се научим на това,  никога няма да намерим мир, цял живот ще бъдем стресирани,  напрегнати, пълни с проблеми,  ще се вайкаме за  едно, за друго, за  трето и лицето ни винаги ще е намръщено. Остави нещата на Бога, бре, детето ми! Остави ги на Бога да се успокоиш, да утихнеш! Добре, разбирам, че може да ми кажеш- отче,  ние се печем на огъня! Безспорно, това е изкушение, изпитание, скръб, но какво можеш да правиш? Угаси огъня, ако можеш, можеш ли? Не. Е, тогава?   С това, което правиш, нещата стават по-зле. Затова имай мир, успокой се, утихни, помоли се, остави нещата на Бога и имай доверие в Бога. Ти не обичаш детето си повече отколкото Бога го обича. Ти не се грижиш повече от Бога за другия човек,  ти не си се разпнал за другия човек, а Христос се разпна и затова  имай мир и доверие в Божия промисъл. Така се молил  св. апостол Павел. Виждате, че той не се стресирал да иска да  научи християните на всичко за един ден и от сутринта до вечерта да станат такива, каквито трябвало да станат. Той казвал своята проповед и не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си –споменавам ви в молитвите си всеки ден и се моля за вас. Защо?  - за да ви открие Бог, да ви даде съзнание за Него, да Го разберете, да Го проумеете, и Бог не е не е нещо интелектуално, където е достатъчно да убедиш другия, че  така е както го казваш! Добре, убедил си го. Това е първото стъпало, да се убеди  и да повярва, но не това е целта, а той трябва да приеме опита от Бога в себе си и Бог ще направи това с неговото съдействие  и чрез нашите молитви.

Бог да ви даде дух на премъдрост

Сега се възниква един въпрос: добре, Бог не знае ли, та трябва ние да Му казваме да просветли някой човек? Казваме: Христе мой, просветли този твой раб!  Той не го ли знае, че трябва да го просветли?  Не иска ли Сам да го просветли? Защо ние да Му го кажем?  Коя е причината и  ние да го кажем и да се терзаем?   Коя е тайната тук?  Как се обяснява това нещо?  Нашите молитви са свидетелство за нашата свобода, защото, бидейки свободни личности, молейки се  за другия, ние полагаме нашата свобода в ръцете на Бога и Той чрез Неговата и нашата свобода го доближава без да се отменя неговата свобода. Но когато човек постоянно бива бомбардиран с това присъствие  на благодатта и понеже  със сигурност има  добри страни в себе си, има добри мигове, има  неща, които го оневиняват, Бог намира начин да действа в подходящия час, както в едно затворено  пространство има някаква пролука, през която влиза светлината и осветлява мястото. Бог ще намери начин светлината да проникне през онази пролука. Бог може да действа по хиляди начини, ние нека само изразим нашата свобода, защото молитвата е израз на любовта към другия човек, това е съ-действието с Бога,  съдействаме на Божията благодат, за да  доближи душата на другия човек, Бог да му даде всичко, от което има нужда, първо дух на мъдрост, за да разбере и осъзнае Бога. Дух на мъдрост, защото в крайна сметка, за да повярваш в Бога, трябва да си мъдър и разумен; безумният човек не вярва в Бога, това е атеизъм, това  е безумие, рече безумец в сърцето си няма Бог. Човекът, който отхвърля Бога, всъщност е безумен, няма разум, неговият ум не функционира, защото да обичаш Бога и да вярваш в Него е мъдрост, истинската мъдрост.

В крайна сметка, това което  има значение, е  дали човекът е намерил Бога. Това е мъдрият и учен човек, който е открил смисъла на своя живот, който надмогва смъртта, който е   победил нещата от този свят и е открил  целта на неговия живот. Какво да правиш с  великия учен, който е не е разбрал и видял Бога, със силния, богатия, който не  е победил смъртта и е роб на своите страсти, тленни неща, сребролюбие, егоизъм, дребнавост, коварство и не се е погрижил да надмогне смъртта,  да я победи?! Какъв е този човек? Благоразумен? Благоразумен ли е този човек, който мисли, че ще живее вечно? Сещам се за един човек, който веднъж се напи, пи много и повърна, започна  да пее и песента беше тази, в която се пее- Гърция никога не умира и вместо да каже Гърция, казваше името си.  Например Костас никога не умира. . . . Какво да му кажеш? В това вярвал. Безумецо, казва Бог, тази нощ ще ти поискат душата. Безумни човеко, тази нощ ще умреш! Не сме ли безумни, когато мислим, че ще живеем тук завинаги и държим парите си във вързоп?  Виждаш го, че е  100 годишен и   казва, че ги държи за старини си, т.е. иска да се роди отново,  отново да стане млад  и  да има за старините си.  Постъпваме по безумен начин -  къде ще ходиш, какво ще правиш, живял ли е някой друг вечно, та и ти да живееш? Къде ще отидеш? Това са  отмерени неща, хвърли един поглед около себе си, един по един твоите съученици „потеглят”. Твои връстници,  приятели, един по един „вземат билета” и тръгват. Е, ти ще останеш?  Какво правиш? Къде си? Къде се намираш?  Къде е благоразумието, кой е благоразумният човек, който се е научил да гледа благоразумно на настоящите неща? За съжаление, неверието и  животът далеч от Бога е безумие и  не ни оставя да мислим логично и сериозно, а  живеем в една лъжа.

Сещам се когато бях студент в Солун, отидох за изпит в университета и служих в един храм. Винаги ходих там и служех. Там, какъвто бе обичаят, правят помени и след това пият кафе в залата към храма. Ела, дяконе, да пием кафе! – ме извикаха. Отидох да пием кафе, имаше и някакви гевречета, които раздават на помените. Присъстваха и  някакви госпожи и господа в зряла възраст и аз, къде на шега, къде заради това, че бях свикнал от Света Гора, където на погребенията казвахме така,  взех кафето и казах Бог да го упокои! И нас също!  У-у-у, без малко да ме изхвърлят навън!  Направиха го на въпрос, оплакаха се на предстоятеля на храма, отецът дойде и ми каза: не говори така, отче, не е правилно!  Хората пожълтяха, пребледняха, смениха седем цвята. Не им казвай така!  Аз казах: добре,  кое е странното? Няма ли и те да умрат някога?  Ще останат безсмъртни? На Света Гора веднага щом погребем някой,  го покриваме и казваме Бог да го упокои! И нас също! Това е логично и  неизбежно събитие. Добре, не казваме да спиш с този страх от смъртта, но е безумие да мислиш, че ще живееш вечно на земята. Как ще живееш вечно, кой друг е живял, та и ти да живееш вечно на земята? Къде отиваш?  В даден момент мъдреците отпътуваха срв. (Мат. 2:13). . .

 

 

Превод от гръцки: Константин Константинов


Банер
Банер
Банер

В момента има 39 посетителя в сайта