ПБФ : БОГОСЛОВИЕ | СЪВРЕМЕННА ПРАВОСЛАВНА ПРОПОВЕД | Бог няма да ни остави - част 2
A+ R A-

Бог няма да ни остави - част 2

Е-мейл Печат ПДФ

200-hilqdi-deca-ostaveni-u-nas-ot-roditeli-gurbetchii-281557Във всеки случай, ако разберем преходността на всички тези неща, тоест, ако погледнеш на всичко  спокойно и кажеш, добре, колко години ще живеем? Струва си да направим нещо! Дори не всичко да стане точно така, както го искаме, ние можем да бъдем щастливи и с малко неща. Проблемите са нещо незначително предвид това, което ни очаква след смъртта,  както  и  щастието ни е незначително, ако го видим във връзка с това, което става след смъртта. Всичко тук е относително.

Трябва да намерим начини да издържим в този живот, защото, в крайна сметка, всичко е преходно, и нашето щастие е малко, както и нашата скръб. Годините ще минат. Животът ни трябва да се изпълни с нещо, което ще ни доставя радост и смисъл. Това търсим. Не очаквай в този свят съвършената наслада, съвършеното щастие, съвършените съпрузи, съвършеното дете. Не. Хора сме, и аз съм относителен човек, както и ти. Една жена се омъжи, но се оплакваше от мъжа си. Аз й казах: не си се оженила за Ангел! Нито той се е оженил за Ангел! Ти имаш твоите страсти, и той  неговите. Вие обаче можете да живеете щастливо вашия живот, ако вложите Христос сред вас, ако вложите любов  във вашите взаимоотношения.  Направете този малък и оскъден живот колкото се може по-красив. И ако това важи за вас, важи и за тези, които обичате. Всеки от нас ще мине през някакви  лични проблеми- както и твоето дете, което обичаш и искаш да покровителстваш над него,  и то  ще мине през своето премеждие, за да изживее своята мечта. Някои родители от прекалена любов към своите деца чувстват голяма тревога-  да спасят своето дете, да не мине през проблеми. Да,  но ти не му помагаш по този начин. То ще преживее своята мечта, минавайки  през своите кошмари. И то ще мине през своите изпитания, за да изживее своята мечта, но за постигне това,  ще изпита и болка, и терзание. Не се тревожи за детето си. То ще намери своя път. Ти живей твоето щастие,  прояви го навън и това ще бъде твоят  най-голям принос за твоето дете. Не се безпокой, Бог ще го защити и  ще му  помогне да постигне своята цел. Всеки постига нещо  в живота. Силата на нашата душа е много голяма.

Няма изключения, всички ще се борим и ще изпитаме болка. Затова в Добротолюбието се казва, че   знак за духовно невежество незнание  е  ропотът към Бога защо нещата вървят така, както ние не ги искаме. Бог знае кое е по-добро за нас: при Него  не стават грешки, това е сигурно. Каквото и да стане, не е грешка, Бог го е допуснал с някаква добра цел, не казахме, че  непременно трябва да го приемеш, т.е. или ще го приемем, или ще го променим. Молитвата ще ни просветли какво да направим. Ще приема моя мъж или ще се разведе с него?  Ще задържа детето си вкъщи или ще му кажа: така, както вървиш, не можеш да останеш тук и  да живееш живота, който живееш. Какво ще направя? Бог какво иска от всеки един от нас, за да живеем нашата мечта- примирение? Молитва? Съпротива? Това ще ни го дари разсъдливостта и озарението то Бога. Нека молим Бога  за божествено ръководство и просветление.

Много са важни думите на преп. старец Порфирий, че мракът не изчезва  когато говориш за него, не говорете за мрака, а говорете за светлината и не обсъждайте неприятни неща у дома. Колкото повече ги обсъждаш, толкова повече ги умножаваш, колкото повече говориш за тях, толкова повече се увеличават. Говорете за светлината, за хубави неща, вложете добри помисли в ума си, както казваше старец Паисий. Мракът не изчезва с мрак. Слънцето изгрява и мракът изчезва от само себе си. Ако четете Евангелието, ще видите, че Христос много рядко  говори за дявола - говори  и за  него, но не много. Рядко  говори за ада, а най-вече говори за рая, за светлината и затова казва: Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината (Йоан 12:46). Не дойдох да ви дам страх, нито паника, нито несигурност, нито смущение в душата. Дадох ви светлината. В молитвата Отче наш постоянно казваме да дойде Твоето царство! – Боже мой, очаквам нещо по-добро в живота ми. Ти да царуваш, Ти да станеш Цар в моя живот и да ми дариш  щастие. Това е мята мечта - нека живеем това, да го почувстваме и да предадем това чувство и на хората около нас. Колкото повече говориш за неприятни неща, толкова повече ги усилваш, колкото повече се противиш на злото по този начин, толкова повече го усилваш и отдаваш цялата си душевна сила на ропота, мърморенето, осъждането, клюката. Това изморява и разболява душата и така тя губи своята сила. Нека в душата си  се уповаваме на   Христос и Неговата светлина. Така ще се промени нашата душа, душевност, духовност и ще се приближим до светостта.

На една жена свекърва й се разболяла, но всички нейни деца се отдалечили от нея, за да не я й помогнат. Тежестта паднала върху тази жена и тя ми каза – тогава бях малък - отче, свекърва ми се разболя, но аз обичам Бога и няма да оставя това да ме разочарова, аз ще я задържа, нека стана будала, но не съм будала! Всичко мислят, че са ми я „подали” -  вземи я! Ние се отървахме! Тя взела свекърва си, задържала я и  след три месеца Бог я прибрал. И тази госпожа прие цялото нейно благословение и любов, тя й казала толкова благопожелания, бидейки на легло,  че не могла да повярва. Тя й казала: да имаш много и здрави деца, да имаш пари през целия си живот, да имаш радост, т.е. само благопожелания. Тя  се грижела за нея три месеца и всички се страхували , че това ще продължи дълго време. Но тази жена имала в себе си усещането за Божията любов, тя живяла своята мечта и не оставила лукавството на хората да я огъне, където й казвали: ти будала ли си?  Доведоха ти свекървата ти!? Нека децата й се грижат за нея! Защо ставаш будала? Ще стана будала. Но ставам будала съзнателно, а искам и го правя  и тогава се откриват други перспективи и възможности за чудеса от Бога. Бог така прави чудеса.

Не скърбете излишно за  това, което преживяват вашите близки, ако те имат някакво затруднение, обичайте ги, състрадавайте, но не и вие да страдате. Всеки има своя път, ти прави каквото можеш, но оттам нататък не можеш да се натовариш  с болката на другия, защото не му помагаш по този начин, ще те обичам, но и ще те уважавам. Веднъж направиха операция на майка ми и извадиха камъни от жлъчката. Отидох в болницата и видях, че много я болеше - по-скоро мен ме болеше повече от нея заради това, че се притеснявах и лекарят ми каза- успокой се, отче!  Трябва да изпита болка, колкото и да те боли, но с това не й помагаш. Трябва да минат два-три дена, ще  преодолее болката и колкото повече я боли, толкова повече раната се затваря.  Не помагаш на другия, когато изпитваш болка   в неговата лична борба, която той самият трябва да води. Детето ти минава през премеждия - ще го обичаш, ще му състрадаваш, но ще го оставяш да възмъжее и да стъпи на нозете си. Аз не мога да се подвизавам вместо теб, защото ти имаш своя личен път в живота и определени пъти  страданието е справедливо. Мъжът ти е направил това, което е направил и сега се мъчи. Ти си му казвала: не пий, спри  другата страст, другия недостатък! Той сега има проблем с черния дроб и жена му страда повече от него. Ама, ти защо страдаш? Ти си му го казвала. Остави го и той да изживее своя личен път към спасението.  Бог знае какво прави. Ние страдаме много пъти заради другите и един светец казва – сякаш в онзи час казваш на Бога:  Боже мой, не знаеш какво правиш! Аз зная по-добре от теб! Защо правиш така с детето ми? Бог така е искал. Това е от  полза за него и за спасението на душата му.

С Божията помощ човек може да постигне много неща. По новините гледах за някакви имигранти, които имаха два чувалчета, вътре бяха всички техни вещи, едно одеяло и нищо друго. Защо сте така? – ги попитаха. Защото ни изгониха, защото страната беше наводнена и трябваше да бягаме, защото стана земетресение и къщите ни се разрушиха! - но тези хора съумяха да  се изправят на нозе в живота. Има хора, които вече живеят това, от което ти се страхуваш  да не ти се случи.  Тази  фобия, която имаш да не ми се случи едно, да не ми се случи друго някои вече живеят тези неща  и съумяват да ги преодоляват. Следователно, и ти можеш да успееш в живота си.  Идеите и помислите ни ужасяват много.

Св. ап. Павел казва, че всички християни сме едно Тяло. И ако мен ме боли, и теб ще те боли, и ако ти изпитваш болка, и аз трябва да изпитам болка. За съжаление, днес човечеството не живее това. Затова стигнахме дотук- коренът на проблема и в Гърция, и в Европа, и в целия свят, тази криза, която е навсякъде, има връзка с алчността, защото  мечтата на нашия живот  стана не това да обичаме един друг, а всеки лично да си прекарва добре. Аз да имам и да си живея моята мечта, а ти  остави другите, какво ме интересуват?! Виж, ти може да си прекарваш добре без мен, но ако аз атрофирам, и ти ще страдаш. Ако кръвта тече в тялото, но не стига до  крайника, накрая той ще некрозира. Кризата, която живеем, ни призовава да преживеем отново мечтата на любовта и единството между нас, да се съединим, да се обикнем, да превърнем това в мечта на живота ни- как отново ще обикна моето семейство, как ще обикна моите близки, хора, с които работя, и как ще  бъдем съединени и обикнати. Кризата ни дава възможност  да живеем и една друга мечта– „мечтата” на простотата и оскъдността, да се науча да се радвам на една чаша вода, която ще ми дадеш да и да не търся нещо друго. Да сложиш палтото, което си купил преди две години и да кажеш: не прéчи, хубаво е, нека не си купувам друго тази година, щастлив съм и с това. Лицето ми сияе ли? Добре, остави палтото. Душата  ми да е радостна, да живея с малко, с това, което Бог ми дава, това да бъде моя мечта –простота, оскъдност, икономия, но и великото изобилие и излишък на щастие в душата.  Там не правиш икономия -  единият да обикне другия, съпрузите отново да се обикнат, да живеят такива мечти, че ти за мен някога беше моето дарувано щастие!  Когато вие се запознахте и мечтаеше да се ожениш, тогава не мислеше нито за пари, нито за къщи, нито за имоти, а гледаше твоята възлюбена в очите и казваше – в твоите очи виждам цялото щастие на живота. Не искам нищо друго, радвам ти се! За съжаление, това нещо изчезна и кризата ни призовава да съживим тези мечти, да се радваме с малкото и да го чувстваме като много в душата ни.

 Нека почувстваме това единство, да почувстваме нуждата от покаяние в живота, да почувстваме нуждата да се съединим в сдружения, в енорията, в други места, където ще почувстваме, че помагаме на другия. Това е велико нещо, да се чувстваш полезен в живота. Един младеж ходи два пъти в седмицата в едно сдружение за хора, болни от СПИН и им преподава уроци по компютър. Преподава им уроци, остава няколко два часа  и казва: отче, така животът ми  придоби смисъл. Дарявам любов. Велико нещо е да живееш на дело една  такава мечта на любов, жертва, единство  с другите и в живота ти да се запалва една свещ- винаги палете свещи в храма - но и  от устата ви да излизат пламенни слова, които дават надежда на другите. Връщаш се от работа у вас - не започвай с мърморенето и ропота – тогава сякаш гасиш свещта, а вместо това я запали. Кажи  какво ще правим днес? Как ще прекараме хубаво вечерта? Къде ще излезем с децата? Какво ще обсъдим днес? И да обсъждаме приятни теми, защото децата ни се чувстват душевно смазани, когато виждат родителите си да говорят постоянно за мрачни, меланхолични, отчаяни неща. Навсякъде виждам това, не всички са такива, но на някои хора им е в кръвта - каквото и да стане, те са радостни и  оптимистично настроени. Това е хубаво нещо.

***

Вярваш ли, че Бог те обича? Ако вярваш това, ти  си най-щастливият и радостен човек на света и  няма да те е грижа дали аз ще ти говоря, дали ще ти се усмихна или ще ти направя мрачна физиономия. Моят Творец ме обича! Ако  хората ме обичат, добре. Ако не ме обичат, пак добре. Нека те да са добре.  Животът се нуждае от „лудост”, за да бъде щастлив!

Превод от гръцки: Константин Константинов


Банер
Банер
Банер

В момента има 59 посетителя в сайта