Макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (Ефес 2:5)

Защо Църквата говори за греха и постоянно казва, че това нещо е грях и че не трябва да съгрешаваме? Защо, какви последици има грехът? Грехът умъртвява душата на човек и я  убива. Но  за да разберем това, трябва да сме живи. Един умрял не се страхува, че ще умре, след като е умрял. Той не усеща нищо, умрелият е умрял и не е малко умрял или много умрял. Когато сърцето е мъртво, когато човекът е умрял, той нищо не усеща, не усеща последицата от греха, съгрешава, дори много пъти се опитва да се наслади на своя грях, смята това за естествено и ти казва: Какво стана? И какво от това? Той нищо не чувства, нито разбира нещо. Не смята, че е станало нещо тежко, нещо особено важно в неговия живот и не вижда  мощна причина, поради която трябва да спре да съгрешава. Защото тази душа вече  е   - да не каже мъртва -  въпреки че тук така казва  св. ап. Павел,  или нека го кажа: тя  е мъртва, тази душа е мъртва и  не усеща нищо.

„Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса,
за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса.Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е” (Ефес. 2:4-10)

Бог, богат с милост. Св. ап. Павел подчертава, че Бог направил това поради голямата Си любов.  Бог обича човека и когато Бог обича нещо, Той не го обича с мярка. Той не обича само една група хора, конкретни лица или конкретни слоеве хора, а обича всички хора еднакво. Бог не може едни да обича, а други не. Защото, ако обича едни, а други не, тогава това означава, че  този бог има слабости, има страсти,  не е неизменчив и абсолютен в своята любов. Но както разбирате и както много пъти сме казвали, именно ние не обичаме Бога по един и същ начин. Един Го обича 30 %, друг 50%, друг 70 %, друг 99 %. 100 % не знам дали някой Го обича. Мисля, че само Христос е имал тази мяра като Човек. Бог е Бог богат на милост, Бог е богат, не е беден, не е злочестив, нито скъперник, нито окаян. Той е истински богат  -  защото съществуват много богати хора, които имат много пари, но не им се радват, не им се наслаждават, а ги пазят. Разбира се, те са нужни, за да живеят банките. Но както казва и Карагьозис (хумористичен персонаж, герой от гръцкия народен фолклор), който видял хлябовете на витрината на фурната и   попитал хлебаря:

Всичко, което имаме около нас, са дарове, които Бог ни е дал, за да ги гледаме и непосредствено  умът ни да се насочи към Него, да гледаме Неговите дарове, да мислим за Него, да гледаме Неговите блага и да мислим за Него, защото Той ни ги е  дал. Той е Подателят на даровете,  от Него идва всичко хубаво на земята и на небето -   съпругата ти, децата ти, дома ти, здравето, всичко, което имаш, е от Бога. Разбираш ли това? Ти го забравяш. Когато Адам видял Ева за първи път, той много се зарадвал и на Ева и на Бога. Той обикнал още повече Бога, защото казал: Господи, колко си добър! Даде ми Ева! Той гледал Ева, обичал я, общувал с нея, но помнил момента, в който Господ му я представил. И докато Ева била до него, и Бог бил до него. Той не губил Бога, не се чувствал автономен, не се чувствал откъснат от Бога. Ева го довело по-близо до Бога, а връзката му с Ева и любовта, която имали помежду си, била любов, която стопляла  тяхната любов към Бога, която на свой ред стопляла  и тяхната взаимна любов. Загубихме тази красива връзка, тази красива приемственост на любовта и не я живеем. Живеем Божиите дарове без Бога, не Му благодарим, не Го прославяме, не Го помним, забравяме Го, а Той ни е дал всичко и продължава да ни го дава.