В днешната притча Христос обозначава отношението на човека към богатството, материалните блага и говори за безумния богаташ, който сметнал, че целта на неговия била насладата, така, както той я разбирал.  Но идва смъртта, прекъсва цялото това веселие и поставя пред него въпроса: „а това що си приготвил,   кому ще остане”?

Отците казват, че смъртта е благословение от Бога, „за да не стане злото безсмъртно”, т.е. за да не се мами човекът, че може да съществува радост и веселие далеч от Христовата личност.

Грехът, провалът на богаташа, се състои във факта, че той изпаднал в нещо, което няма вечност, вложил в нещо, което не преодолява и не побеждава смъртта. Събитието на смъртта изглежда онази пределна точка, която отсъжда истинността или не-истинността на живота ни, както и на реалността.

Много пъти се чувстваме изморени в живота и тук разбираме каква стойност имат думите на Христос- Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Един млад човек не може да почувства това в пълна степен, няма тежести върху себе си, но зрелият човек и е минал през много премеждия, скърби, затруднения, неуспехи, умора, и самите години трупат умора, тежест в душата му и той иска да отдъхне, да даде някъде този товар, да се разтовари. Този, Който истински може да ни отмори, е Христос. Не съществува друг. Всичко друго, което правим, са човешки неща, които донякъде могат да помогнат, различни човешки неща- отиваш на едно пътуване, отивам във вилата, при някой добър приятел, на някое приятно място. И това помага и отморява, но не отморява дълбоко човека. Само Христос може да отмори истински душата на човека, защото Той Самият е Покоят на душите ни. Както казваме в св. Литургия, сами себе си и един други и целия си живот на Христа Бога да предадем. Да дадем на Христос целия товар на нашето аз и на околните хора, нашите грижи, безпокойства, агонии, страхове, скърби, болка, оплаквания, всичко това да го раз-товарим в ръцете на Бога- на Христа Бога да се отдадем. Това е тайната. Ако човек не го разбере, тогава с течение на времето се огъва под тежестта на умората, която носи в себе си и, доколкото знам, психологията днес учи това. Затова се опитват да открият тежестите, раните на душевния свят на човека. И дори само това човек да ги сподели е нещо. Да ги изкара навън, да не ги държи в себе си, а много повече, ако той се научи да оставя всичко в Божиите ръце чрез молитвата, чрез изповедта да ги изведе от себе си и ги каже на Бога, да ги даде на Бога, да не ги държи.
Както много пъти казваше старец Паисий, приличаме на някой, който държи една торба, пълна с вехти неща, Бог идва да ни я издърпа от ръката, за да не държим тази пълна с непотребни неща, боклуци и нечистотии торба, а ние не я пускаме. Не. Ние искаме да я държим, и където ходим, да я носим със себе си. Бре, Бог идва и ти я дърпа, остави я, пусни я, хвърли тази пълна с хиляди неща торба! Хвърли я, не я носи със себе си. За какво я държиш? За какво ти е и така да се терзаеш и измъчваш несправедливо? Но ние - не, за нищо на света не я пускаме! Както някои инатливи деца, които стискат здраво някои неща и не ги пускат.

Продължение от "Покайвам се, обичам Те, връщам се"

 Църквата иска това изключително много, да се научим да си прощаваме, да се обичаме, да си подхождаме, в противен случай минава Великият Пост, идва Пасха,  отминава, идва лятото, идва Рождество Христово, дните на нашия живот минават и ние какво правим?  На какво  се научаваме? Ако не се научим да обичаме, на нищо не сме се научили.   Ние на какво се учим?- дори аз, който съм свещеник, ако не се науча да обичам,  какво ще науча? Ще се науча да служа Литургия? Ще  се науча да казвам думи формални, старгоръцки думи, ще се науча да върша формални неща? Как човек ще разбере, че се е променило качеството на моята душа  чрез връзката с Христос? Ако се науча да напредна  в любовта. Любовта е  характерната черта, върхът  на добродетелите и когато я поставиш за връх и я имаш за цел, се доближаваш до нея. Най-малкото знаеш накъде вървиш -  към любовта. Любовта да не се изгуби. Станало е нещо вкъщи? Получила се е някаква щета? Не прéчи. Любовта да не изчезне.