ПБФ : БОГОСЛОВИЕ | СЪВРЕМЕННА ПРАВОСЛАВНА ПРОПОВЕД
A+ R A-

Съвременна Православна Проповед

Радост - първа част

Е-мейл Печат ПДФ

3091Страхът да не ни се случи нещо може да ни разболее и да ни смути много преди това действително да се случи. Много пъти се разболяваме,  губим радостта и животът ни става черен и нещастен, но не заради самия проблем, а заради нашия помисъл. Страхуваме се, страхуваме се преди да се случи нещо и това ни разболява.  Нещо става с нас хората, не знам как да го обясня, и винаги намираме нещо, за което да се притесняваме. Винаги намираме нещо, за което да изпаднем в меланхолия. Бог ти решава един проблем и не след дълго намираш нов проблем. Не знам какво става, не съм виждал човек в живота, който да каже: аз съм щастлив и всичко върви добре! Не съм виждал човек, чийто проблем да се е реши, и не след дълго, след месец той да не намери нещо ново, за което да се притеснява. Не мога да си го обясня. Живея го вкъщи, не говоря за непознати, а за моите родители.  Когато майка ми беше по-млада, тя казваше: ако стане еди-какво си вкъщи, всички ще се успокоят и ще са щастливи. Ставаше това, което искаше, но след това намираше ново притеснение. След това баща ми казваше: ако взема пенсия, ще съм щастлив. Той се пенсионира  и сега има нови притеснения, намира нови проблеми. Кога най-накрая ще се успокои човек и  да каже, че животът е хубав!  Отговорът е, че той никога няма да намери мира. Защо? Защото винаги ще се появява нещо ново в нашия живот.

Не губи Христос от поглед

Е-мейл Печат ПДФ

Pantokrator 6v Sinai bigИ тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани  (Ефес. 4:13)

Това важи за всички нас. Всички имаме призив и покана от Бога,  всички хора, няма човек в света, който да каже аз няма покана от Бога!, защото Христос ни призва при Себе Си чрез Своя Кръст, кръв, жертва, Възкресение. Много хора казват, нямам  призвание от Бога!, но тук това не важи, защото всички са поканени в царството Божие. Сега, по какъв начин ще вървим, за да стигнем до   царството Божие, това зависи от нас и всеки ще  избере съответния начин. Затова  носим отговорност за нашите решения. Всички обаче без изключение са призвани в Божието царство, защото не е възможно Бог да гледа на лице, тоест да кани някои в Своето царство, а други не, нито Бог обича едни повече, а   други по-малко. Той обича всички еднакво, но ние обичаме Бога  един  по-малко, а друг  повече. След като сме поканени, това означава, че носим отговорност, защото, ако отхвърлим призива от Бога, нашето решение утежнява не Бога, а самите нас. Ние понасяме тежестта на отговорността от отхвърлянето или приемането на Божия призив. Бог ни е оставил свободни, Той не ни принуждава да Го следваме, ние имаме възможността да изберем дали да Го последваме. Разбира се, този избор има вечни измерения- ако сме съединени в любов  с Христос в този живот, ще бъдем съединени в любов с Него вечно, и във вечния живот, но ако откажем да обикнем Христос в настоящия живот, тогава никой няма да ни  принуди насила да Го обичаме във вечния живот. Продължава състоянието, в което сега се намираме.  От друга страна, това е въпрос на нашия свободен избор.

Блажени сте вие, когато ви похулят заради Мене

Е-мейл Печат ПДФ

preghiera1Продължение от "Блажени изгонените заради правда"

"Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас." 
(Мат. 5:11, 12)

Виждате нещо странно:  в Евангелието Христос променя нашия начин на мислене, докато логиката ти казва, че когато те обвиняват, клеветят и гонят, ти си нещастен. Когато ти  кажат толкова ужасни неща, ти си нещастен. Докато Христос идва и ти казва, че  не си нещастен, а  блажен и щастлив! Той обръща нещата и ти показва нов начин, по който  можеш да разглеждаш всичко. Защо? - защото поставя за основа на всички действия не някакви земни неща, а ако сте обърнали внимание, Той постоянно говори за царството небесно, за Бога, за виждането на Бога, за наградата на небесата, тоест казва ти: виж, този живот означава труд,  както се трудиш цял месец, за да ти платят в края на месеца, така  и тук. Трудиш се, трябва да се трудиш, да бъдеш умен човек, да „изиграеш” добре ролята си, да не те мамят наляво-надясно. Както този, който е на стадиона и бяга,  но ако започне да поздравява публиката и да гледа дали майка му е там – понякога ходя на училищни празненства и милите деца, които трябва да изнесат концерт,  гледат  дали майка им е  там, а учителят ги чака да започнат да свирят, защото търсят майка си и баща си да видят дали ги  гледат. Но ако гледат в публиката, естествено ще направят грешка. Ако се подвизаваш и умът ти гледа другаде, си загубен. Така е  и в духовната борба - трябва се подвизаваш в този свят. Не очаквай от хората земни неща. Ако постигнеш целта, която е Христос, тогава ще имаш мир и царството Божие ще  дойде за теб не след като умреш, а още в този живот. Оттук започва царството Божие, но за да го постигнеш, трябва да имаш в себе си правилните измерения и да знаеш, че се подвизаваш, но не за да очакваш материални наслади и светски успехи. Светският успех не се крепи върху тези неща. По светски успелият човек трудно може да бъде милостив, да бъде гонен и да търпи всеки да му казва каквото си иска.

Страница 12 от 25

Банер
Банер
Банер

В момента има 57 посетителя в сайта