Въпрос: много пъти сме чували, че там, където има човешка утеха, божествената утеха се оттегля. Възможно ли е да се запази божествената утеха в моменти на сладост, дадени от Бога в брака, след като поради единението на двамата съпрузи те неизбежно ще имат човешка утеха?
Казваме, че когато има човешка утеха, помощ и подкрепа, тогава няма божествена утеха и подкрепа, но не е точно така, защото отците казват, че когато няма човешка утеха, тогава съществува божествена утеха. Това обаче не означава, че когато имаш човешка утеха, Бог не те утешава. При все това трябва да знаем, че бракът не означава безбурен живот. В брака сме виждали много страдания, травми и терзания, които човек не може да си представи в монашеството или извън брака. Много пъти съществуват изключително трудни състояния. Бракът не е лесен начин на живот, а мъченичество. Затова в брачното последование, когато всички „играят” около трапезата „хорото” на Исая, пеем Святи мученицы, иже добре страдавше и венчашеся, молитеся ко Господу спастися душам нашим. Тоест пеем мъченически тропари, за да покажем, че бракът е мъченически път около Евангелието на Христос, има за средоточие Самия Христос и животът на съпрузите се върти около Него. Бракосъчетанието започва с мъченически тропар именно за да ни покаже, че човек трябва да влезе в него с мъченически дух, но не да си мисли, че другият е палач, който ще го направи мъченик. Не това е смисълът, когато казваме, че бракът е мъченичество, т.е. това не означава, че другият човек ще те направи мъченик и трябва да гледаш на жена си или на мъжа си като на личен палач или като на Нерон, който избивал християните. Не! - а за да можеш да живееш в брака както трябва, да надмогнеш себе си, да жертваш своя егоизъм, индивидуализъм, угода, себелюбие, всички тези неща, които искаш да правиш и ти харесват; за да можеш да ги преодолееш, наистина трябва да имаш мъченическо съзнание и да отсечеш много неща от себе си. Бракът само така може да съществува, защото той означава любов и любовта не съществува, ако не жертваш това, което ти харесва. Не можеш да казваш на другия: обичам те! и да искаш от него да направи това, което на теб ти харесва. Не става така. Това не е любов. Любовта означава ти да станеш за другия това, което той иска от теб, а не да имаш претенции към него. Любовта не дири своето, никога не търси нещо за себе си, любовта няма за критерий моето аз. Затова, ако човек в брака започне да казва, че на мен това ми харесва, това ме изразява, това ме изпълва, това ме отморява!, тогава другият, ако е отстъпчив, добре, ще има съвместен живот, но ако не е? Тогава нещата започват да ръждясват и ще се появят проблеми. Другият също е човек, не може постоянно да отстъпва, ще дойде час, когато вече няма да може да отстъпва и ще започнат конфликтите, мълниите и трудностите в брака.
Когато отидеш в Църквата, бъди истинен т.е. автентичен, бъди себе си, честен, не бъди лицемер, но не и оставай в това, което си. Някой казват- такъв съм. Браво, ценя, че го приемаш, че си този, че си тази. Аз имам този недостатък! Добре, харесва ми, че си прям. Но не е достатъчно да го кажеш, а трябва да водиш борба, за да го поправиш. Нали? Няма да останеш там, където си. Например аз се гневя. Добре, гневиш се, но ще се подвизаваш да отсечеш гнева. Не искаш ли? В Православната Църква страстите се отсичат, човек се подвизава, поправя се, това, което казва Христос на св. ап. Натанаил: 
Православие е път, както се казва: Ела, дойди, тръгни да видиш! Но не да казваш ще тръгна да намеря Бога! Да, кой Бог да намериш, бога на твоето въображение? Не бога, който си въобразяваш, а Бог, Който се е открил някога в Йерусалим, където се е родил, Той е Бог. Всичко друго, което ще кажеш с твоя ум, е рожба на ума ти, умът ни ражда идеи, може да са хубави, някои от тях да се бляскави, интелигентни, но Бог не се постигна само с нашите сили, а трябва Той да дойде и да ни озари.
