Сърцето ти може да се изпълни с още повече Божия благодат, защото, ако беше пълно догоре, нямаше да издържаш, щеше да искаш да си тръгнеш от този свят и да умреш от голямо щастие. Следователно,  за да има място за още щастие, това означава, че сърцето може да се изпълни още повече  с Христос, да стане още по-радостно и щастливо, бидейки близо до   Църквата. Много е хубаво, че сме православни, но зависи  как ще живеем в Църквата, как ще задържим Христос, как ще Го представим на другите, ако Го подирят в нас, ако ни попитат да кажем нещо за Него. Но дори да не ни попитат, Христос ни каза, че светлината на нашата душа трябва да свети- Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.

Колко е лесно да говориш. Когато обаче изпитваш болка, затваряш уста и нищо не казваш. Когато изпитваш болка, седиш  на един стол, на един фотьойл, потапяш се, мислиш и казваш – Христе мой, какво да кажа! Какво да кажа! Не говоря.  Узрявам, мисля, смирявам се. . .

Хубаво е да бъдеш радостен, моля се да чувстваш Христовата радост в себе си, където и да се намираш, през каквото и да минаваш, колкото и да е тежък кръстът върху гърба ти,  в сърцето ти, в семейството ти, някъде дълбоко в сърцето ти да има поне малка усмивка. Ако не можеш да се усмихнеш много, се усмихни малко. Истина ти казвам. Струва си трудът и това, което казваме, не е лъжа, нито измама, нито лъжеусещане или самовнушение. Усмихнете се, защото всичко ще премине, усмихнете се, защото кръстът не след дълго води до възкресението в живота. Усмихни се, защото, ако с очите на душата можеш да видиш края на историята, на света, тогава  ще властва светлината. Накрая радостта властва, пълното щастие, веселието от Бога. Това, през което минаваме, е етап от живота ни. Сълзите нямат последната дума, нито  болката, а Христос, радостта и ликуването: това са страхотни неща, те са истински; сред най-голямата скръб, болка и изгарящи сълзи, ако забележиш, ще видиш Христовата светлина,  ще забележиш, че накрая идва нещо друго.