Въпрос: Какво е виновно едно дете, което се ражда с тежка болест?

Първо да кажем, че Бог не изпраща нито проблемни деца, нито злини. Нашата природа обаче е болна и много пъти това води  болни последици. Ражда се едно болно дете и ние казваме: какво е виновно да се мъчи? Със сигурност, за нищо не е виновно. Но ние сме ли тези, които имаме право да го убием, за да не се мъчи? Тогава защо не убиваме останалите болни деца? Както правили спартяните и да запазим само здравите. И кой е критерият за здраве? Нима животът на един човек включва само настоящия живот?  70-тте години, които живее тук? Къде остава вечността на човека? Да, със сигурност, едно болно дете се измъчва за 70-80 години, но праведният Бог и благ Баща оправдава това дете вечно. И кой съм аз, който ще го лиша от вечното оправдание? Ако можехме да видим всички тези онеправдани и измъчени деца в царството Божие, тогава щяхме да разберем, че 70 години не са нищо в сравнение с вечното царство Божие. Но каквото и да стане, ние нямаме право да убиваме другия човек, трябва да разберем, че от момента, в който човек се ражда в света, ние имаме пълната отговорност за него, каквото и да стане.

Когато се молим за нашите затруднения, трябва да разберем, че най-великото нещо, което можем да направим и което никога не отива напразно, е молитвата за другия. Дори малка  пролука да има в  човека, Бог ще я използва и  няма да остави молитвата да отиде напразно.  Не се отчайвайте, не подценявайте молитвата, защото,  подценявайки я,  тогава не се молим  правилно.  Какво е казал Христос?  - всичко, каквото поискате в молитва с вяра, ще го получите- ако не вярваш, че ще получиш това, което се молиш, никога няма да го получиш. Трябва да вярваш, че твоята молитва бива чута и Бог ще ти даде това, което искаш; трябва да вярваш, че Бог е мощен да ти даде това, за което се молиш. В противен случай няма да го получиш. Твоята вяра е предпоставка, за да може молитвата да действа.

Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии,
не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,
щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете 

Св. ап. Павел знае от собствен опит, че в крайна сметка Бог се открива на човека, но това не става  само  чрез неговите собствени сили и дела. Разбира се, нашата  свобода е важна,  но е нужна и Божията благодат и енергия. Нека видим това в нашия ежедневен живот. Например   имаме проблем с нашите деца, не ни слушат, не се вразумяват, не са послушни. Казваме им хиляди съвети, аргументи, опитваме се да им помогнем по всякакви начини, но нищо не става, не виждаме резултат. Тук св. апостол ни показва, че е важно не само нашето действие, т.е. да кажем на децата това, което искаме, а най-вече нашите молитви, както той се моли Бог да даде дух на мъдрост и откровение на християните. Сам Бог да им даде това, от което нужда. За съжаление, в наши дни ние, съвременните християни, сме  загърбили прекалено много въпроса с молитвата. Много пъти на изповед идват хора, които имат проблеми с децата си,  финансови, семейни, социални, хиляди проблеми. Казваш им- виж, какво може да се направи на дело? Например родителят казва: