Определени неща в живота са фундаментални.  Църквата не означава схоластика, тя не те занимава с разни казуистики, да те уморява с  такива неща и да ти казва- в този случай правим това, в този, чакай да видя какво пише тук в книгата! А, правим това! И да започва  да ти се вие свят,  да живееш, сякаш си в Стария Завет с хиляди закони за всяка твоя стъпка, да трепериш, да се стресираш и да се чувстваш смазан душевно.  Църквата казва: Не! Господ ви е дарил свобода и тази свобода означава да устоявате  в живота и да не се поддавате на други робства, не ставайте роби, а бъдете свободни хора. Ама, какво ще правя в този случай, в другия случай? Виж, казва Църквата, за да не се объркваш, ще ти кажа няколко основни правила. Има няколко основни правила и ако схванеш техния смисъл, всичко останало ще се подреди.

„Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,
рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;
а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
Тя отговори: никой, Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши” (Йоан 8:3-11)

Продължение от "Не си играй с любовта на другия човек"
В миналото съпружеските връзки не са били такива, каквито са днес. Хората имали чистота в своите отношения и не гледали един на друг по сексуален начин, а другият бил съпруг за тях  и се уважавали изключително много. Мога да ви кажа неща, на които ще се смеете, но те са много сериозни. Сещам се, че когато бях малко дете и отидох в една роднинска къща в нашето село, дядото и бабата трябваше да ходят някъде, възрастни хора, и дядото излезе от стаята, за де се преоблече бабата. Той каза: ще изляза да си облече полата и след това ще вляза вътре.