Когато ви е трудно да продължите своя брак и връзка, потърсете какво точно е причината за това. Попитайте себе си, но не неопределено. Защото, ако осъзнаеш проблема, ще се отнесеш по-правилно към него. Вместо да кажеш- мъжът ми два месеца изобщо не ми говори учтиво! Жена ми от известно време се отнася много хладно към мене! Или някоя друга жена, която искрено може да признае: не знам какво ми стана! Просто не мога! От даден момент нататък просто почувствах, че не мога! - една госпожа ми го каза много искрено и аз не я порицах. Ако на мен ми кажете съжаляваш ли, че стана свещеник? Ама дори да съм съжалил, няма да го кажа. След като ще ме „изядат” за това. Ако лекичко съм съжалил в ума си, ти ще кажеш: - отче, вие? Ама, как вие? На вас не е позволено! Какво не е позволено? Какво ще рече не е позволено? Тоест тази жена беше искрена и понеже знаеше, че няма да я порицая, ми каза: не знам, отче какво ми стана. Нещо почувствах и не искам, уморих се от него! Добре, не ми се карайте! Не ти се карам, но се нуждаеш от помощ. Трябва да видиш къде сте се отклонили и да съградите наново вашия брак. Какво не е наред във вашата връзка? Както казах по-рано, трябва да търсим помощ. Трябва да имаме бистър ум, когато тръгнем да вземаме решение, защото ако умът се помрачи, тогава не знаеш какво говориш. Не знаеш какво правиш. Не знаеш как се държиш. Не вземай прибързани решения, а си дай време. Дай си време и кажи добре, изчакай, след месец отново ще обсъдим дали ще се разведем, а не утре. Скарахме се и хайде, вземи си куфара и се махай! Ще се махна, ще отиде при майка ми или някъде другаде! – отговаря жената.