Ако християните не се радват, това е така, защото не обичат. Или защото не притежават опита, че евхаристийното Тайнство е извор на радост, тъй като преди това е общение на любов. Съвременните хора, към които принадлежат християните, се забавляват прекомерно и търсят развлечения без мярка, но при това не се радват, а най-вече бездействат, бидейки самодостатъчно затворени в себе си, като демонстративно пренебрегват другите. Радостта не се отъждествява със забавлението или с насладата. Тя не е някаква психологическа еуфория, свързана с консуматорската истерия, а въодушевлението, предизвикано от изумлението пред срещата, завършекът на копнежа и запечатването на увереността, дарът на пълнотата на любовта, както това се преживява в нашето общение с Другия и с другите, именно в Евхаристията, която на всяка Литургия ни се дарява като "пълнота на радостта и ликуването" на нашето сърце.
ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“