Странно функционира нашият живот без Христос, Който е Устроителят на нашия живот. Той настройва нашия живот. Докато богаташът от притчата имал всички хубави неща и казвал на себе си: почивай си, о, колко пари имам в банката! С тези пари ще живеят и внуците ми! Добре сме! Нямаме никакъв проблем. И изведнъж бам, неочакваното идва като гръм от ясно небе. Внезапно идва големият трус, който събаря всичко и тогава Бог и му казва: "безумецо, тази нощ ще изискат душата от теб". Ще я изискат от теб- никой не те моли, не те умолява, а ще я изискат. Душата ти си заминава, край, без обсъждания, без: да се разберем и да го обсъдим! Дойде краят, рязко, там, където не го очакваш. Летиш с 250 км/ч и внезапно пред тебе изскача отвесна стена, скала, сече ти пътя и не просто го сече, а не знаеш къде се намираш и казваш ама чакай, аз имам планове за бъдещето, догодина съм си уредил да ходя на почивка, уредил съм си да купя еди-кой си имот, искам да построя къща и да сменя автомобила, имам планове! И Бог идва и ти казва: ти имаш планове, но планираш без Мен. И както Аз не те попитах и ти дадох живот, защото Аз го исках, а не ти го иска, защото не съществуваше, и никой не те пита, защото не си напълно свободен да правиш каквото си искаш. Тъй идва един друг момент и възможност да разбереш, че не си абсолютно свободен да правиш каквото искаш, не си абсолютно свободен да умреш когато ти искаш. Ще умреш когато Бог иска, ако Бог иска, и по начина, по който Той позволи да умреш. Най-малкото във външните обстоятелства, защото ти формираш душата си, но не ти определяш живота и смъртта. И това доказва, че не си господар на живота. Господ идва и му казва: днес си заминаваш. Както децата, когато имат десетминутен тест и внезапно преподавателят казва: деца, край, каквото сте писали, писали! Ама, имам още неща в ума си, знам още неща. Каквото сте написали! За 10 минути. Ето неочакваното. Гръм сред ясно небе.