ПБФ :
A+ R A-

Съвременна Православна Проповед

Кръстът като предизвикателство

Е-мейл Печат ПДФ

177274.pХристос можел да избегне Кръста. Ние можем да създадем едно лишено от труд и усилие, нищо неструващо християнство. Но то няма да бъде истинско Християнство. Христос казва:  горко на тези, на които всички им ръкопляскат, усмихват им се,  разбират се добре с всички,  винаги и навсякъде.  Православието не сваля трайно небето на земята.     Кръстът стъпва на земята и стига до небето. Кръстът ни учи на преходността, суетността, нищожността на настоящия живот и на това, че тук нямаме постоянен град. Но ето че и ние, християните, които ходим на църква и се причастяваме,  четем, молим се и постим, нас ни интересува доброто име, добрата дреха, доброто ядене, добрата пенсия, добрата къща и добрият автомобил. Тук, отче, ще ми кажете, ни затруднявате. Не сме ли и ние хора? Не избрахме монашеския живот.  Та и в манастирите монасите имат основни удобства.

Като гръм от ясно небе

Е-мейл Печат ПДФ

rüyada-saat-görmekСтранно функционира нашият живот без Христос, Който е Устроителят на нашия живот. Той настройва нашия живот. Докато богаташът от притчата имал всички хубави неща и  казвал на  себе си:  почивай си, о, колко пари имам в банката! С тези пари ще живеят и внуците ми! Добре сме! Нямаме никакъв проблем. И изведнъж бам, неочакваното идва като гръм от ясно небе. Внезапно идва  големият трус, който събаря всичко и тогава Бог и му казва: "безумецо, тази нощ ще изискат душата от теб". Ще я изискат от теб- никой не те моли, не те умолява, а ще я изискат. Душата ти си заминава, край, без обсъждания, без:  да се разберем и да го обсъдим!  Дойде краят, рязко, там, където не го очакваш.  Летиш с 250 км/ч  и внезапно пред тебе изскача  отвесна стена, скала, сече ти пътя и не просто го сече, а не знаеш къде се намираш и казваш ама чакай, аз имам планове за бъдещето,  догодина съм си уредил да ходя на почивка, уредил съм си да купя еди-кой си имот, искам да построя  къща и да сменя автомобила, имам планове! И Бог идва и ти казва:  ти имаш планове, но планираш без Мен. И както Аз не те попитах и ти дадох живот, защото Аз го исках, а не ти го иска, защото не съществуваше, и никой не те пита, защото не си напълно свободен да правиш каквото си искаш. Тъй идва един друг момент и възможност да разбереш, че не си абсолютно свободен да правиш каквото искаш, не си абсолютно свободен да умреш когато ти искаш. Ще умреш когато Бог иска, ако Бог иска, и по начина, по който Той позволи да умреш. Най-малкото във външните обстоятелства, защото ти формираш душата си, но не ти определяш живота и смъртта.  И това доказва, че не си господар на живота.  Господ идва и му казва: днес си заминаваш. Както децата, когато имат десетминутен тест и внезапно преподавателят казва:  деца, край, каквото сте писали, писали! Ама, имам още неща в ума си, знам още неща. Каквото сте написали! За 10 минути. Ето неочакваното. Гръм сред ясно небе.

Христос е нашият живот

Е-мейл Печат ПДФ

jesus1Макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (Ефес 2:5)

Защо Църквата говори за греха и постоянно казва, че това нещо е грях и че не трябва да съгрешаваме? Защо, какви последици има грехът? Грехът умъртвява душата на човек и я  убива. Но  за да разберем това, трябва да сме живи. Един умрял не се страхува, че ще умре, след като е умрял. Той не усеща нищо, умрелият е умрял и не е малко умрял или много умрял. Когато сърцето е мъртво, когато човекът е умрял, той нищо не усеща, не усеща последицата от греха, съгрешава, дори много пъти се опитва да се наслади на своя грях, смята това за естествено и ти казва: Какво стана? И какво от това? Той нищо не чувства, нито разбира нещо. Не смята, че е станало нещо тежко, нещо особено важно в неговия живот и не вижда  мощна причина, поради която трябва да спре да съгрешава. Защото тази душа вече  е   - да не каже мъртва -  въпреки че тук така казва  св. ап. Павел,  или нека го кажа: тя  е мъртва, тази душа е мъртва и  не усеща нищо.

Любов и покаяние

Е-мейл Печат ПДФ

sveto-venchanie-hram-sveti-georgi-kokalqne2 1Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса,
за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса.Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е” (Ефес. 2:4-10)

Бог, богат с милост. Св. ап. Павел подчертава, че Бог направил това поради голямата Си любов.  Бог обича човека и когато Бог обича нещо, Той не го обича с мярка. Той не обича само една група хора, конкретни лица или конкретни слоеве хора, а обича всички хора еднакво. Бог не може едни да обича, а други не. Защото, ако обича едни, а други не, тогава това означава, че  този бог има слабости, има страсти,  не е неизменчив и абсолютен в своята любов. Но както разбирате и както много пъти сме казвали, именно ние не обичаме Бога по един и същ начин. Един Го обича 30 %, друг 50%, друг 70 %, друг 99 %. 100 % не знам дали някой Го обича. Мисля, че само Христос е имал тази мяра като Човек. Бог е Бог богат на милост, Бог е богат, не е беден, не е злочестив, нито скъперник, нито окаян. Той е истински богат  -  защото съществуват много богати хора, които имат много пари, но не им се радват, не им се наслаждават, а ги пазят. Разбира се, те са нужни, за да живеят банките. Но както казва и Карагьозис (хумористичен персонаж, герой от гръцкия народен фолклор), който видял хлябовете на витрината на фурната и   попитал хлебаря:

„Раят”, който е ад

Е-мейл Печат ПДФ

heaven-or-hell-hannah-greerВсичко, което имаме около нас, са дарове, които Бог ни е дал, за да ги гледаме и непосредствено  умът ни да се насочи към Него, да гледаме Неговите дарове, да мислим за Него, да гледаме Неговите блага и да мислим за Него, защото Той ни ги е  дал. Той е Подателят на даровете,  от Него идва всичко хубаво на земята и на небето -   съпругата ти, децата ти, дома ти, здравето, всичко, което имаш, е от Бога. Разбираш ли това? Ти го забравяш. Когато Адам видял Ева за първи път, той много се зарадвал и на Ева и на Бога. Той обикнал още повече Бога, защото казал: Господи, колко си добър! Даде ми Ева! Той гледал Ева, обичал я, общувал с нея, но помнил момента, в който Господ му я представил. И докато Ева била до него, и Бог бил до него. Той не губил Бога, не се чувствал автономен, не се чувствал откъснат от Бога. Ева го довело по-близо до Бога, а връзката му с Ева и любовта, която имали помежду си, била любов, която стопляла  тяхната любов към Бога, която на свой ред стопляла  и тяхната взаимна любов. Загубихме тази красива връзка, тази красива приемственост на любовта и не я живеем. Живеем Божиите дарове без Бога, не Му благодарим, не Го прославяме, не Го помним, забравяме Го, а Той ни е дал всичко и продължава да ни го дава.

Страница 3 от 15

Банер
Банер
Банер

В момента има 57 посетителя в сайта