Продължение от "Игрите на ума"

Върви в храма, там ще намериш светлина.  Христос дойде, не за да слушаме радиопредавания, а за да имаме жива връзка с Него, с нашите братя, стани да отидеш на църква, помоли се, намери някой свещеник в квартала, да ти прочете молитва, да те докосне с епитрахила и  в теб да изгрее светлина. В сърцето ти да влезе божествен блясък и да видиш по друг начин живота, да ти каже да се причастиш и  Христос да влезе в теб. В една молитва преди св. Причастие се казва  ума чудно храни. 

Животът е нещо отвъд думите. Животът е много по-жесток, по-прозаичен, реалността е различна, но много пъти в него има по-голяма сладост, защото в твоята връзка с реалните хора  се играе голямата игра, там полагаш изпити, там виждаш трудността на твоя характер, но и красотата, когато постигаш успех в човешките отношения. Христос не  говорил само думи, а общувал с хора, със Своите ученици, които всеки ден били с Него и Го виждали да яде, да ходи, да спи, да говори, да се гневи в Храма, да върши чудеса, да проповядва, да възкресява, както и Той преживял много неща с учениците Си- видял ги в целия спектър на  живота:  в техните страсти и грешки, но  в техните добри моменти,  в техните смирени, но и егоистични моменти, защото това е човекът: смесица между величие и безсилие.

Повечето от нас сме зрели хора и знаем, че в живота има много затруднения, проблеми, страдания, всички сме хора, правим грешки, падаме в грехове, но искаме да кажем  някъде това, което чувстваме. Стига само да сме сигурни, че другият човек може да ни изслуша, че има силата да ни изслуша. Кога имаме силата да изслушаме децата си? Когато се освободим от нашите предразсъдъци, когато се отдалечим от егоистичните стени, които градим, където казваме: моето  дете да направи това нещо?! От нашето семейство да  излезе такъв човек?! Никога не го очаквах! Моето дете да има такъв проблем! И някой казва: ама, защо? Твоето дете откъде е дошло? От небето? Не е ли като всички останали деца?  Не е ли млад човек като всички останали и няма ли  предизвикателствата, които имат всички други? Защо да смятаме, че нашите деца са различни от другите света в  света? И защо другите хора да имат затруднения и  проблеми с  децата си -  те да не би да са друго качество хора?

По думите на приснопаметният старец Паисий, трябва да имаме не  болна, а  блага тревога. Трябва да имаме  здрава тревога за децата ни, които естествено са всичко най-хубаво  и скъпоценно, което имаме в този свят. Разбира се, отговорът на въпроса в заглавието е общоприет. Не може да има родител, който да не се тревожи за децата си, не може да има човек, който да не се тревожи за малките деца, за това как ще пораснат, как ще се реализират  като личности, какво ще намерят своя житейски път, след като виждаме, че събитията в света  се развиват с такава скорост, че буквално утре не знаем какво ще видим. Разбира се, всичко е благословение от Бога, ако го използваме правилно.