Когато срещнеш човек, за който си мислиш, че има труден характер, ако го разбереш по-добре, ще видиш, че всъщност той е много  добър. Колкото пъти на изповед съм виждал трудни хора, но когато се опитам да ги разбера, се трогвам от техния характер.

Урокът, който даваме на другите, много пъти е пълно разочарование. Ние самите не сме щастливи, въпреки хубавите неща, които живеем вкъщи. Как да променим другите? Помните ли притчата, в която се казва, че един човек дължал много пари, както сега става с външния дълг, и царят му казал: прощавам ти дълга, зачерквам всичко, изтривам дълга! вместо да го прати в затвора, защото слугата му казал: моля те много, дай ми възможност, прости ми  и направи най-доброто за мен! Царят му опростил целия дълг и говорим за милиони от онази епоха. Слугата бил щастлив, радостен, летял в облаците, но  колко дълго? За пет минути. Защо? Защото не след дълго видял друг човек на пътя, който му дължал пет евро, казвам ви в днешни пари, и му казал: много те моля, върни ми петте евро, които ми дължиш! Добре, бре, християнино, преди малко Бог ти  опрости милиони. Нищо ли не почувства?  Нищо ли не разбра?  И сега идваш да ми искаш пет евро, които ти дължа? Той го давил и поискал да бъде наказан и пратен в затвора. Хората отишли и казали на господаря това, което се случило: Господарю, този, на който Ти прости,  е много жесток с другите.  Господарят извикал  двамата и казал: ела тук!  Как Аз се отнесох с теб и как ти се отнасяш към твоя ближен?  Това е въпросът на Бога.  Какво Аз направих в живота ти и как ти се отнасяш към другите? Дадох ти прошка, ти даваш ли на другите прошка? Прие изкупление от Христос, но душата ти стана ли щастлива, сърцето ти утихна ли? Остави  другите на мира! Бъди снизходителен!

Страхът да не ни се случи нещо може да ни разболее и да ни смути много преди това действително да се случи. Много пъти се разболяваме,  губим радостта и животът ни става черен и нещастен, но не заради самия проблем, а заради нашия помисъл. Страхуваме се, страхуваме се преди да се случи нещо и това ни разболява.  Нещо става с нас хората, не знам как да го обясня, и винаги намираме нещо, за което да се притесняваме. Винаги намираме нещо, за което да изпаднем в меланхолия. Бог ти решава един проблем и не след дълго намираш нов проблем. Не знам какво става, не съм виждал човек в живота, който да каже: аз съм щастлив и всичко върви добре! Не съм виждал човек, чийто проблем да се е реши, и не след дълго, след месец той да не намери нещо ново, за което да се притеснява. Не мога да си го обясня. Живея го вкъщи, не говоря за непознати, а за моите родители.  Когато майка ми беше по-млада, тя казваше: ако стане еди-какво си вкъщи, всички ще се успокоят и ще са щастливи. Ставаше това, което искаше, но след това намираше ново притеснение. След това баща ми казваше: ако взема пенсия, ще съм щастлив. Той се пенсионира  и сега има нови притеснения, намира нови проблеми. Кога най-накрая ще се успокои човек и  да каже, че животът е хубав!  Отговорът е, че той никога няма да намери мира. Защо? Защото винаги ще се появява нещо ново в нашия живот.

И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани  (Ефес. 4:13)

Това важи за всички нас. Всички имаме призив и покана от Бога,  всички хора, няма човек в света, който да каже аз няма покана от Бога!, защото Христос ни призва при Себе Си чрез Своя Кръст, кръв, жертва, Възкресение. Много хора казват, нямам  призвание от Бога!, но тук това не важи, защото всички са поканени в царството Божие. Сега, по какъв начин ще вървим, за да стигнем до   царството Божие, това зависи от нас и всеки ще  избере съответния начин. Затова  носим отговорност за нашите решения. Всички обаче без изключение са призвани в Божието царство, защото не е възможно Бог да гледа на лице, тоест да кани някои в Своето царство, а други не, нито Бог обича едни повече, а   други по-малко. Той обича всички еднакво, но ние обичаме Бога  един  по-малко, а друг  повече. След като сме поканени, това означава, че носим отговорност, защото, ако отхвърлим призива от Бога, нашето решение утежнява не Бога, а самите нас. Ние понасяме тежестта на отговорността от отхвърлянето или приемането на Божия призив. Бог ни е оставил свободни, Той не ни принуждава да Го следваме, ние имаме възможността да изберем дали да Го последваме. Разбира се, този избор има вечни измерения- ако сме съединени в любов  с Христос в този живот, ще бъдем съединени в любов с Него вечно, и във вечния живот, но ако откажем да обикнем Христос в настоящия живот, тогава никой няма да ни  принуди насила да Го обичаме във вечния живот. Продължава състоянието, в което сега се намираме.  От друга страна, това е въпрос на нашия свободен избор.