Мирослава Млечкова
УВОД
Началото на българския периодичен печат се свързва с името на Константин Фотинов, който през 1844 година в град Смирна започва издаването на списание “Любословие”. Оттогава и до днес българските журналисти са издавали и издават стотици вестници и списания. Някои периодични издания са излизали само по няколко броя, а други, преживели превратностите на времето, продължават да излизат и до днес. Най-дълго излизалите и излизащи все още вестници са “Държавен вестник” и “Църковен вестник”.
За начало на “Църковен вестник” се счита 1900 година, когато на заседание на Св. Синод от 17 февруари с протокол № 10 и благословението на Негово Блаженство екзарх Йосиф І, е решено излизането на печатен орган на Българската православна църква, под името “Църковен вестник”. Но освен седмичен вестник, да се издава и четиримесечно приложение “Библиотека”, което да съдържа статии по църковна история, църковна археология, богословски въпроси, проповеди, църковни разкази и други. На 7 април 1900 година излиза и първият брой на “Църковен вестник”. Приложението излизало от 1901 до 1912 година. Последвали и други приложения “Църковен архив” и “Книжици за деца”.
От месец юни 1920 година като безплатно приложение започнало да излиза 
и “Духовна култура” – тримесечно списание за религия, изкуство и наука. От 1928 година то става четиримесечно, а от 1935 година месечно списание за религия, философия, наука и изкуство. То продължава да излиза и до днес, но вече като самостоятелно, отделно и независимо от “Църковен вестник”. В него се публикуват научни и научно-популярни статии в областта на религията, философията, и най-вече на богатото ни църковно минало.
Целта на настоящата разработка е да разкрие съдържанието на това списание за определен период, в който то излиза. Разглежданият период обхваща 20 години (1946-1965), като до 1952 година са излизали по 10 книжки годишно, а от 1953 година започват да излизат 12 книжки годишно. Необходимостта да се разкрие точно този период се определя от няколко факта:
-за него липсва библиография на публикуваните материали. Наистина, правени са опити, но няма нищо налице.
-описваният период е продължение на една започната библиография, което означава, че за периода от 1920 до 1945 година има вече такава. Това са две разработки на студенти от Богословските факултети в Търново и София. А за периода 1990-2005 година е изготвена картотека, която подпомага нуждите на интересуващите се.
-огромния читателски интерес. Поради спецификата си, списанието служи като помощен материал за ученици, студенти, преподаватели, научни работници и други.
За постигане на основната цел е необходимо да се изпълнят следните задачи:
1.Библиографско описание на материалите за периода 1946-1965.
2.Обработване на материалите по рубрики.
3.Съставяне на именен, на географски показалец и показалец на цитатите от Свещеното Писание.
За решаването на тези задачи е използван следният метод :
-преглеждане на всички статии “de visu”.
Съобразно задачите, материалът е разделен на две части: І. Основна част, в която са описанията по предметни рубрики; ІІ. Показалци – именен, географски и на Свещеното Писание.
Библиографският указател е научно-спомагателен, ретроспективен.
Материалът за периода е описан аналитично, според БДС 17264–91. “Библиографско описание аналитично. Описание на съставни части от публикации в книжни материали”. В описанието е пропуснато заглавието на списанието, тъй като се подразбира. Някои от описанията са придружени с кратки справочни анотации за поясняване на основното съдържание. Когато име на лице е в родителен падеж с окончание “а”, е оставено така, с цел да се запази атмосферата на времето (апостола Павла, Пушкина, св. Ивана).
Предметните рубрики, които списанието предлага, са разделени на два периода. До 1954 година съдържанието се разпределя по следния начин: І. Статии, разкази, слова, стихотворения; ІІ. Въпроси и отговори; ІІІ. Книжнина. От 1955 година до 1965 година се появяват следните предметни рубрики: “Свещено Писание”, “Етика”, “Апологетика”, “История”, “Църковна история”, “Църковно благовестие”, “Догматика”, “Патристика”, “Литургика”, “Душепастирство”, “Църковно и каноническо право”, “Библейска и църковна археология”, “Християнско изкуство”, “Икуменически въпроси,”, “Борба за мир”, “Езикознание”, “Биографии”, “Църковна омилетика”, “Църковно-исторически материали”, “Изкуство и литература”, “Народен бит”, “Книжнина”. Естествено, не винаги присъстват всичките рубрики. Но повечето от тях са постоянни. Като непрекъсваща рубрика е “Книжнина”, в която се дават отзиви и рецензии за новоизлезли богословски издания. Също и “Изкуство и литература”, където са поместени стихотворения, басни и разкази.
В настоящата разработка съдържанието е разпределено също по предметни рубрики. Те са формулирани въз основа на тези, които редколегията е оформила, но с малка промяна на някои от тях и добавяне на собствени от библиографа, с оглед на наличния материала и съвременното богословско образование. Рубриките са следните: “Библейска археология и библейска история”, “Свещено Писание на Стария и Новия Завет”, “История”, “Бележити исторически личности”, “Догматическо богословие”, “Патрология”, “Агиология”, “Християнска етика”, “Християнска апологетика”, “Християнска философия”, “Християнска социология”, “Психология на религията”, “Инославни изповедания”, “Икуменизъм”, “Литургика”, “Пастирско богословие”, “Омилетика”, “Педагогика. Катехетика. Методика”, “Църковна археология”, “Християнско изкуство”, “Църковно и каноническо право”, “Музика. Църковна музика”, “Поклоннически пътувания”, “Старобългарска книжнина”, “Етнография”, “Изкуство и литература”, “Въпроси и отговори”, “Книжнина”. Предметните рубрики са подредени логично и съобразно учебните дисциплини в Богословския факултет, а описанията в тях са по азбучен ред. За да има по- голяма яснота и систематизираност, наличният материал предполага самите рубрики да бъдат разделени на подрубрики. Така например в рубриката “Свещено Писание на Стария и Новия Завет” материалът е разделен на: Общи, т.е въпроси, касаещи двата Завета, и отделно за Стар и Нов Завет. В “История” са включени: “Обща история”, “Обща история на Църквата”, “История на БПЦ”, “История на храмове и манастири”, “Исихазъм”, “св. св. Кирил и Методий”, “иеромонах Паисий Хилендарски”, “История на Съвременни православни църкви”. Непосредствено след това се поместват биографиите на бележити личности – духовници и светски лица. В “Патрология”, която изучава живота, творчеството и учението на Св. Отци, са отделени “Слова и поучения” на св. Отци. “Агиология”-та е наука за светците, затова в нея са изложени жития на светци, история за мощите им и др. подобни. В “Християнска етика”, освен основния отдел са включени и “Духовно-нравствени поучения”, които имат назидателен характер и за в полза за нравственото възпитание на човека. В “Омилетика”, която е наука за проповедта, са отделени общите въпроси от самите проповеди, които са подредени в “Слова, речи, проповеди”. Материалът в старата рубрика “Борба за мир” е разпределен в “Християнска социология” и “Икуменизъм”. Въпросите, които обхваща за мира, войната, международните конференции по тези поводи, позволяват да се разпредели по този начин. Променена е и “Душепастирство” на “Пастирско богословие. Името си запазват рубриките: “Въпроси и отговори”, “Изкуство и литература” и “Книжнина”. Във “Въпроси и отговори” са поместени отговори на читателски запитвания, относно християнската вяра. “Изкуство и литература” обхваща: “Литературознание и езикознание”, “Проза” и “Поезия”, в които повечето материали са с религиозна тематика.
Описанието на стихотворенията, разказите и басните обогатяват библиографията на художествената литература от този период, за която има малко трудове. /Като пример може да се посочи трудът на Иван Богданов, Българската литературна периодика: Приносът на периодичния печат в развитието на българската литература 1878-1944, С., Издание на Отечествения Фронт, 1972/. Досега включените в списанието литературни произведения бяха „скрити“ – това е първият опит те да бъдат разкрити аналитично.
“Книжнина”, както се спомена и по-горе, обхваща рецензии и отзиви за богословски издания. Рецензиите са описани така, че да се изтъкне рецензента и самата рецензия, публикувана в списанието, а не рецензираното произведение. Но има и случаи, когато липсва автор, заглавие на рецензиите и отзивите, и те не могат да бъдат установени по никакъв начин. Тези случаи са отделени в отделна подрубрика “Рецензии и отзиви за”, като тук са подредени азбучно по автор и заглавие на рецензираното произведение, а при едни и същи заглавия правохронологично на годините на издаване.
При анализиране на съдържанието на списанието се забелязва, че доста от статиите имат апологетичен и етичен характер. Това е напълно обяснимо, поради факта, че в периода, който се разглежда, на църквата се е гледало отрицателно. Апологетичните статии са с цел защита на вярата от нападките и заблудите на атеистичните възгледи и непрекъснатото им натрапване. А чрез етичните статии е изразено учението за човека като личност, изтъкване на неговите морални ценности, посочва се неговото назначение в света и смисъла на неговия живот. Това са важни въпроси, които в този не толкова светъл период за църквата, поддържат вярата на мнозина. Но всичко това се отнася и за съвремието, защото въпросите “Откъде сме?”, “Какво сме?”, ”Накъде отиваме?”, са актуални и днес.
В “Поезия” прави впечатление наличието на няколко публикации на стихотворения от един и същи автор, с едно и също заглавие. След направен текстологичен анализ, се установява съответната прилика или промяна. Този анализ би могъл да послужи по-нататък за литературоведски изследвания, свързани с творчеството на съответните автори.
На страниците на “Духовна култура” са публикувани не само български, но и много преводни материали. В част от публикациите са посочени автори и преводачи, в други само инициали, а трети са анонимни или под псевдоним. Някои от инициалите и псевдонимите са разкрити с помощта на “Речник на българските псевдоними”, също и на базата на други статии в самото списание, където авторът е посочил пълното си име. Но доста остават анонимни или с инициали, които не могат да бъдат разкрити. Това може да се обясни с факта, че във времето, в което се е пишело, църквата е била гонена и самите автори не са желаели да се знае, че публикуват в църковно списание. Но също и с това, че доста от тях са духовници – монаси и свещеници, които поради християнско смирение не са желаели да се изтъкват.
С оглед на спецификата на указателя и неговото предназначение предимно за богословските среди, при описанието се запазват всички духовни титли. При азбучната подредба, не се взимат под внимание духовните титли на едно и също лице. Това означава, че след направена историческа справка е установено, че лицето е едно и също, но в различните години приема различни духовни титли. Например: Пловдивски митрополит Кирил и Български патриарх Кирил; архимандрит Николай и Макариополски епископ Николай; иеромонах Серафим и архимандрит Серафим и други. Това най-добре се вижда в именния показалец. В този случай при подредбата се взема под внимание заглавието.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 