Живеем в свят, в който религиозните нагласи продължават да играят значителна роля. Мястото на религията в живота на хората се подчертава в научните изследвания на всички социални науки, а медийното пространство осигурява ежедневен достъп до актуални проблеми, свързани с различни културни и религиозни традиции. В този контекст е важно на съвременните ученици да бъде предоставена възможност да придобият основни знания, умения и нагласи в тази специфична област на обществения живот, без която картината за света около тях не би била пълна. Според проф. дпн Пл. Радев „в тази сфера на човешкото познание и практики е необходим многостранен анализ, многостранни обяснения, обвързване с теориите за личността, за интелекта, за емоциите, за морала и с по-важните религии" [2:7].
Религиозното обучение има своето място в развитието на знанията на ученика и неговото разбиране на религиозните вярвания и практики с цел търсене на собствената духовна идентичност и насърчаване на чувствителност към различните религиозни традиции. Тази необходимост се обуславя от постоянно променящия се демографски облик на европейските общества в контекста на непрекъснатия процес на миграция и все по-голямо разнообразие от традиции, култура и религиозни убеждения. За съжаление, в съвременния ни бързо променящ се свят ставаме свидетели на редица прояви на предразсъдъци, имащи в основата си именно липса на чувствителност към различността във всички нейни аспекти. Понякога тези нагласи са умишлено и злонамерено насочвани, но може би по-често те се дължат на обикновена липса на осведоменост и разбиране – от невежеството, което създава вакуум, в който лесно се формират расови, културни или религиозни предразсъдъци. И ако те са толкова лесно усвоими, то със сигурност, също могат да бъдат усвоявани и умения за толерантност и уважение към другите. Ключова ценност в образованието е указването на подкрепа и издигане личното достойнството на хората, както и формирането на чувство на уважение и хуманно отношение към другите. Това е ясно изразено като съдържание на образователните цели в член 29 от Конвенцията за правата на детето: „Образованието подготвя детето за живота като гражданин с осъзната отговорност в едно свободно общество и подкрепя зачитането на детето от неговите родители, неговата културна идентичност, но и толерантността и разбирането за ценностните представи на другите хора." [1] Именно съвременното обучение по религия може да даде знания за религиите в обкръжаващия ни свят в контекста на уважение правата на човека, основните свободи и граждански ценности като гарантира безпристрастност, точност и научна обоснованост на знанията.
В отговор на тези съвременни предизвикателства е необходимо в съдържанието на общото образование да бъде включено по-всеобхватно обучение по религия, което да дава общи сведения както за християнството, така и за другите световни религии. По този начин на учениците се предоставя възможност да формират знания и развият отношения, основаващи се на чувствителност към религиозните вярвания, практики и начин на живот на хората от различни религии, граждани на общия ни европейски дом.
Училищното обучение по религия има потенциала да се провежда по начин, който да подпомага насърчаването на положителни нагласи и формирането на ценности по отношение на религиозните и културни различия. Как подрастващите ще се учат да развиват информираност и формират нагласи за взаимно уважение към различията между тях зависи на първо място от формата, под която ще се реализира религиозното образование. Ако то раздели децата по признак вероизповедание и те биват обучавани отделно според религията или конфесията, към която принадлежат, те няма да имат шанса да научат един за друг в контекста на срещата и диалога. Затова в съвременното ни общество именно надконфесионалният модел, интеррелигиозният характер, нравствено-етичната насоченост и възпитателна ефективност на учебния предмет религия е един от най-важните фактори в стремежа към преодоляване на неинформираните нагласи, религиозни предразсъдъци и нетърпимост чрез образование.
Технологията за формиране на религиозна толерантност и взаимно уважение не бива да бъде "невъзможна мечта". Това изисква и наличието на трезва преценка относно очакваните резултати от обучението по религия: дори най-добре структурираното и предлагащо високо качество религиозно образование не може да бъде панацея, нито може да даде наготово лесни отговори за справяне с всеки проблем. Същевременно обаче то може да предостави стратегии, които да осигурят по-добра дългосрочна перспектива за резултатите на описаните по-горе цели. И така, как може да функционира един такъв подход?
Първостепенно значение за изграждането на ясна концепция за предмета религия има изясняването и обществения консенсус относно характера и целта на училищното религиозно образование. Необходимо е да се направи разграничение между понятията вероучение, от една страна, и обучение по религия, от друга. В дискусиите за мястото на религията в светското училище двете понятия твърде често се бъркат, което води до значителна предпазливост относно целите на религиозното образование като цяло. Обучението по вероучение представлява процес на преподаване на определена вяра като догматическа истина – това е така нареченото обучение от конфесионален тип. Провеждането му е напълно уместно в контекста на религиозните общности, но е много по-трудно да бъде обосновано от гледна точка на етиката и образователния контекст на общообразователното училище, особено като се имат предвид законообоснованите изисквания за отделяне на държавата и църквата и забрана за религиозна индокринация на децата. Другото понятие – училищно обучение по религия – указва към учебно-възпитателен процес от отворен тип, който е насочен към всички ученици, независимо от техния произход и етническа принадлежност, и има строго регламентирани образователни цели. Такова обучение поставя акцент върху познанията за феномена на религията и изследването на различните религии, като същевременно насочва вниманието и към емоционалното измерение на религиозното разбирателство – важен момент в процеса на формиране на ценности и нагласи. То може да бъде определено като баланс между обогатяване със знания ЗА религията и извличане на екзистенциален опит и познания ОТ религията. Общообразователното религиозно обучение е съществен елемент на интеркултурното образование и като такова трябва да помогне на децата да разберат ценностите и проявите на религията, която познават, както и да им даде възможност да научат за религиите, които по-малко познават. Като изхожда от европейския контекст на религиозното образование, немският християнски педагог Швайцер подчертава именно този въпрос: "Плурализмът се превърна в отличителен белег на нашето време. Никой модел на религиозно образование не може да претендира да бъде добре обоснован образователно или политически, или поне от гледна точка на демокрацията, ако не дава жив отговор на предизвикателствата на този плурализъм" [12:2].
Вероучението и училищното обучение по религия при някои обстоятелства могат да се допълват взаимно, но те със сигурност не са едно и също нещо. Докато тези понятия са обект на обърквания или смесване, би било изключително трудно да се убеди често скептичната общественост, че религиозното образование има за цел да даде възможност на учениците да придобият знания и информирано разбиране относно религиите, а не да ги убеждава в определена религиозна позиция. Настояването от страна на религиозните институции за въвеждане на вероучение или обучение по религия от конфесионален тип е от огромно значение за мотивирания отговор на държавата в някои страни, включително и в България, където религията не се появява като задължителен предмет в учебния план. Същевременно обаче, с изключването на религиозното познание от учебното съдържание на общообразователната задължителна подготовка, такива държави пропускат възможността да се справят положително с възникващите отрицателни явления в социалния живот на подрастващите. Затова една от основните задачи пред специалистите в областта на религиозното образование е развиването и прилагане на практика на солидно обосновани образователни програми и подходи по отношение на преподаването на религия.
Важни характеристики на съвременните учебни програми, учебници и учебни помагала по религия е принципната им насоченост към отвореност, безпристрастност и уважение към различността. Затова при тяхното изготвяне е необходимо по подходящ начин да се вземат под внимание и религиозните, и не-религиозни възгледи за света и човека, като старателно се избягват неточностите или пренебрегването на определен материал, особено ако това засилва отрицателните стереотипи.
Важна задача пък пред самите учители, реализиращи на практика обучението, е да създадат в часовете си модел на отвореност към религиозните дискусии, да насърчават взаимното слушане, искрено споделяне и откритo, изпълнено с уважение задаване на въпроси. Това може да бъде постигнато при доброто познаване и креативно използване в учебно-възпитателния процес на разнообразни методи за активно учене и критическо мислене, чрез които най-ефикасно се преодоляват неинформираните нагласи, подхранвани от мълчанието по проблемни въпроси. Необходими са и умения за изграждане на доверие и създаване на т. нар. "пространство на сигурност" в класната стая, умения, които са абсолютно задължителни, както за учителите, така и за учащите се, за да стане възможно обсъждането на по-спорните и специфични аспекти и различия на религиозните идеи. [Вж. по-подробно: 9:107; 7:57 и сл.]
Значителен дял от процеса на религиозното образование със сигурност трябва да бъде съсредоточен върху това как учениците да се ангажират конструктивно с религиозните различия. Бихме направили много лоша услуга на младите хора, а може би и на по-широката общественост, ако не успеем да направим това, тъй като в света, в който живеем религиозните конфликти се появяват непрекъснато и в национален, и в международен план. За тази цел е необходимо насърчаване на съгласуването на учебната програма в интердисциплинарен план и отвореност към важните връзки между религиозното образование и ценностите, свързани с личностното и социално развитие, както и с гражданското образование, особено по отношение на проблемите на обществените предразсъдъци, расизма и сектантството. В различни части на света именно религиозни педагози са дали огромен принос в методическото приложение на тези градивни интер-релации. В това изложение не бихме могли да представим всички приложени методики в това отношение. От особено значение обаче е да споменем приноса на английския специалист по религиозно образование Р. Джексън и другите представители на т. нар. "интерпретативен подход", чрез който се обръща особено внимание на разнообразието в рамките на религиозните традиции [5; 6]. Друг изключително актуален подход в съвременното обучение по религия е т. нар. "диалогичен подход", чрез който се насърчава диалога, изслушването и споделянето на различни възприятия в рамките на и между религиозните традиции [3; 4]. И не на последно място съвременното училищно обучение по религия се гради на т. нар. "контекстуален подход", който се основава на опита на децата, придобит в рамките на религиозните и културни традиции, и се стреми да предостави възможности за обучение в контекста на срещата с различни по произход и религия хора, техните религиозни артефакти, практики и празници [8; 14]. Показателно е, че в почти всички случаи тези взаимно допълващи се подходи са разработени от религиозни педагози, които подкрепят необходимостта и ползата на прехода от конфесионалния към междукултурния и интеррелигиозен подход в обучението по религия. Същевременно те отразяват движението от класическите и консервативни дидактически методи към ученето чрез активно включване и преживяване. За представянето на тези съвременни подходи в контекста на обучението по религия в България е необходимо много повече от ентусиазма на няколко активисти. Необходимо е те да бъдат включени в съдържанието на учебните програми и методиките на обучение по религия.
Ние трябва да бъдем много внимателни, обаче, желанието ни да бъдат включени специфични теми за религиозния живот да не "измести" възможностите за човешка среща. Това ще рече при разработването на подходяща база за всеобхватно религиозно образование в училищата акцентът да бъде не само върху съдържателната страна на учебната програма, но и върху изграждането й на основата на такива принципи, които да дават предимство на формиране на умения за междурелигиозен диалог и живот в мултирелигиозна среда. Те трябва да се основават на принципите на правата на човека (вж. напр.: препоръките на Консултативния съвет по педагогика на ООН във връзка със свободата на религия или вероизповед, толерантност и недискриминация, Мадрид 2001 г. [15]), както и на съществуващите насоки, издадени от различни интеррелигиозни организации за по-широк диалог в тази специфична област, напр., декларацията за "изграждане на добри отношения между хората от различни религии и вярвания" [17].
Принципите на съвременното европейско обучение по религия се състоят най-вече във възможността на религиозното образование:
 да се стреми да насърчава взаимното уважение по отношение на различията;
 да има ясни цели на обучение – това е образование, а не инструктаж; изучаване, а не спечелване на привърженици за своята собствена вяра;
 да формира в тези, които преподават и в тези, които се обучават умение да говорят достатъчно свободно и без притеснение за религията – особено относно религиозните различия (между религиите и в рамките на религиите). Това включва: насърчаване на диалог между равни; педагогически умения за включване и адекватно използване на дискусионни въпроси в обучението по религия; наличие в класната стая на приятелска атмосфера, която да накара учениците да се чувстват по време на урока по религия на безопасно място;
 да се събужда интерес и ангажираност в учителите и учениците относно проблемите на идентичността и различията – в рамките на и между религиите. Това е важно измерение на интеркултурните познания, които трябва да бъдат интерактивни, като в процеса на обучение бъдат включвани както лица, така и общности;
 да бъде свързано с непреднамерена емоционална среща на човешки същества, в която на всеки да се даде възможност: да даде израз на своите собствени виждания относно идеите, които изследва и изучава; свободно да говори за себе си. Това не е лесно, когато религиозните противоречия са станали исторически обусловен обществен предразсъдък и в такива случаи изрази като "Разбира се, вашата религия ви учи, че ..." са неподходящи.
 да бъде построено на етоса, на културата на уважение, което се гради с течение на времето, на базата на положителни взаимоотношения и добро ръководство;
 да се реализира от добре подготвени учители. (Повече за принципите на съвременното еропейско религиозно образование вж.: [16])
Тези основни принципи за реализиране на междурелигиозен диалог в рамките на обучението по религия подчертават важността на изграждането на атмосфера на откритост и безпристрастност, на даването на възможност на другите да говорят за себе си, за приемането на вътрешното разнообразие в рамките на религиозните традиции, за зачитането на специфичните религиозни правила по отношение на храна, дрехи и т.н., както и за зачитането на правото на другите да не са съгласни с нас. Когато тези принципи и практики се прилагат в класните стаи или други образователна среда, те могат да осигурят добра основа за формиране на култура на уважение към различията, което е решаващо за насърчаването на по-голяма религиозна толерантност и разбирателство.
Една от ключовите области за насърчаване на подобен подход в религиозното образование е подготовката и обучението на учители. Ако очакваме децата да усвояват умения в отношението си към различията, като се срещат, дискутират, разсъждават и обсъждат конфликтни и спорни въпроси по положителен и творчески начини, то и самите учители имат нужда от такива умения. От порочния кръг на неинформирани нагласи може да се излезе, когато самите учители имат познания и опит относно процеса на моделиране на поведение, което искат да насърчават, да са наясно с основните принципи, на които се гради такова обучение, а именно: уважение и равно третиране на лица от различна религиозна принадлежност, политически убеждения или расова група; оценяване и разбиране на разликата чрез балансирано проучване, научни изследвания и критичен анализ; отворено проучване на спорните въпроси и конкуриращите се претенции за истината в сферата на религиозното познание; творчески подходи за справяне с конфликти. [10] Това засилва значението на ефективните за обучението на учителите процеси, тъй като откритата и широка философия на религиозното образование им дава възможност да оказват влияние върху образованието като цяло.
Фридрих Швайцер, един от водещите немски автори в областта на религиозното образование, предлага европейските преподаватели по Религия да обмислят обща "декларация за религиозното образование въз основа на правата на детето" [12:11]. На други места той очертава пет стандарта за училищно обучение по религия, които са в тясна връзка с основната теза на настоящата статия. Той предлага обучението по религия: (1) да се преподава в съответствие с критериите и качеството на общото образование; (2) да бъде обществено значимо и да дава своя принос към широкия спектър на светското образование; (3) да бъде ангажирано с процеса на формиране на мир и толерантност в света, и следователно – да включва както интерконфесионално, така и интеррелигиозно образование; (4) да се основава на правото на децата на религия и религиозно образование, което поставя детето в центъра на обучението; (5) учителите да бъдат специалисти – т.е. да са достигнали ниво на академично разбиране, на самостоятелна рефлексивност и критично самосъзнание по отношение на собствените си убеждения и произход. [13:149]
Макар че преподаването на учебния предмет религия е основна отговорност на училището, начинът, по който това обучение се провежда не бива да пренебрегва ролята на семействата и религиозните организации в ненакърнимото им право да предават духовните ценности на следващите поколения. Затова от изключително значение е създаването на консултативни органи на различни нива в образователната система, които да включват заинтересованите страни в подготовката и изпълнението на учебните програми и в обучението на учители. И ако в конкретна образователна ситуация е налице не достатъчно обективна задължителна програма по религия, препоръчително е в нея да бъдат внесени изменения, за да стане по-балансирана и безпристрастна. Ако това не е възможно или не може да стане веднага, предоставянето на възможност за неучастие може да бъде задоволително решение за родителите и учениците при условие, че възможността за неучастие е договореност, структурирана по деликатен и недискриминационен начин.
Качеството на учебните програми по религия може да допринесе за ефективността на образователните цели, само ако учителите са професионално подготвени да ги използват според съвременните принципи на преподаване на религия, които включват както непрекъснато развитие на педагогическите знания и компетенции по отношение на този предмет, така и коректен поглед към културното и религиозно многообразие в обществото.
Американския автор Нийл Постман (1931–2003) изразява накратко същността на предизвикателството пред преподавателите. "Децата – пише той – са живите послания, които изпращаме напред във времето, което няма да видим" [11:11]. Религиозната толерантност не може да бъде постигната бързо в нашия размирен свят, нито пък ще бъде осъществена единствено и само чрез образование, но ако искаме да изпратим това послание към бъдещето в положителна светлина, трябва да бъдем активни и с убеденост в крайния успех да се ангажираме с формирането на тези важни нагласи днес. В това отношение обучението по религия би имало висок и ценен принос.

Използвана литература:

1. Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.; ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991; ДВ, бр. 32 от 23.04.1991; в сила от 3.07.1991; издадена в Сборник от международни документи, 1992.
2. Радев, П. Религиозни, личностни и постмодерни учения и практики на възпитанието и самовъзпитанието. Пловдив, 2005.
3. Ipgrave, J. Inter faith encounter and religious understanding in an inner city primary school (unpublished PhD Thesis), University of Warwick, 2002.
4. Ipgrave, J. Building eBridges: Interfaith Dialogue by Email, Birmingham: RE Today Services, 2003.
5. Jackson, R. Religious Education – An Interpretive Approach, London: Hooder & Stoughton, 1997.
6. Jackson, R. Rethinking Religious Education and Plurality. London, 2005.
7. Keast, J. (ed) Religious Diversity and Intercultural Education: A Reference Book for Schools, Strasbourg: Council of Europe, 2007.
8. Leganger-Krogstad, H. Dialogue among young citizens in a pluralistic religious education classroom. London: RoutledgeFalmer, 2003.
9. Lynagh, N. & Potter, M. Joined-Up – Developing Good Relations in the School Community. Belfast, 2005.
10. Nelson, J. & Richardson, N. Studying Religion in a Divided Society // Academic Exchange Quarterly: June 2004.
11. Postman, N. The Disappearance of Childhood, New York, 1982.
12. Schweitzer, F. Education for Peace and Tolerance: New Tasks for Religious Education. Coordinating Group for Religious Education in Europe (CoGREE), Berlin, 2005.
13. Schweitzer, F. Let the Captives Speak for Themselves! More dialogue between religious education in England and Germany // British Journal of Religious Education, 28:2, 2006.
14. Schreiner, P. Becoming a guest in a festival of the Other; in Keast, J. (ed), Religious Diversity and Intercultural Education: a reference book for schools, Strasbourg: Council of Europe, 2007.
15. Тhe Oslo Coalition on Freedom of Religion & Belief –http://www.oslocoalition.org/
html/project_school_education/final_document_madrid.html
16. Toledo Guiding Principles on Teaching About Religions and Beliefs in Public Schools: http://www.osce.org/item/28314.html
17. UK Inter Faith Network (1993; 2000): Building Good Relations with People of Different Faiths and Beliefs: www.interfaith.org.uk/pcode.htm