На 20 април 2006 г., тогава Велики четвъртък, осъмнахме с тъжната вест, че ни е напуснал проф. Тотю Коев. Опелото беше на Велики петък. Така по Божий промисъл човекът, който посвети целия си живот на Бога и учителството, се отправи към Царството небесно по време на Великата седмица...
Учител в Софийската духовна семинария, преподавател в Духовна академия, един от основателите и дългогодишен декан на Православния богословски факултет, преподавател в Шуменския университет „Константин Преславски" и в Пловдивския университет „Преп. Паисий Хилендарски", гост-професор в Института за православно богословие на Мюнхенския Максимилианов университет, оставил стотици страници научни трудове в областта на догматическото богословие и инославните изповедания.
Но подобно „протоколно" изброяване на приносите на човек, който не е вече сред нас, не подхожда на Професора, както го наричаха всички. Защото той, като всеки отдаден и влюбен в работата си преподавател, даваше на студентите частица от душата си, имаше силата да обича и не само да учи, но и да се грижи за своите студенти.

Вече дванадесет години от онзи 20 април, когато разбрахме, че проф. Тотю Коев е напуснал този свят. Но той живее чрез книгите, които написа и в душите, които докосна...
Проф. Тотю Коев завеща част от най-ценното притежание за един учен – книгите си – на библиотеката на Православния богословски факултет.
На 30 януари 2008 г., нарекохме Православния център към ПБФ на името на проф. Тотю Коев. Центърът е нашето място за дискусии и разговори, нашето място, където да осъществим човешката среща извън аудиторията, нещо, на което ни учеше професор Коев. Там, в залата на Центъра, той е с нас... И досега е в своя факултет.
Димитър Попмаринов: Спомням си времето, когато в далечната 1979 г. трябваше да подавам документите си за кандидат-студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски". Тогава документите се подаваха лично в канцеларията на Академията, защото по пощата не стигаха до предназначението си. Влизайки през големите порти на сградата в самия център на София попаднах в широко преддверие с две големи стълбища пред мене. Беше м. август и в сградата нямаше почти никой. Докато се оглеждах смутен и не знаех накъде да поема, по едно от стълбищата се появи висок мъж с прошарена коса. Виждайки моето суетене и неловко положение, в което се намирам, той ме попита кого търся. Казах му, че искам да подам документи за кандидатстване. За моя изненада той с изключителна любезност се обърна към мене и ми предложи да ме заведе и ми покаже канцеларията. Заедно с мен той се върна два етажа по-нагоре и ме предаде на секретаря г. Милчев. След като станах студент с голяма изненада разбрах, че това е бил проф. Тотю Коев. Бог ми даде изключителна възможност впоследствие да работя с него в новооснования Православен богословски факултет в гр. Велико Търново, а и не само това, но ще си позволя да кажа – и да станем добри приятели. Работил през по-голямата част от живота си в трудни, враждебни за Църквата времена, днес, от разстоянието на времето, виждам как посеяните от него семена раждат добри плодове (Лука 8:8).
Бог да го прости!