Когато отидеш в Църквата, бъди истинен т.е. автентичен, бъди себе си, честен, не бъди лицемер, но не и оставай в това, което си. Някой казват- такъв съм. Браво, ценя, че го приемаш, че си този, че си тази. Аз имам този недостатък! Добре, харесва ми, че си прям. Но не е достатъчно да го кажеш, а трябва да водиш борба, за  да го поправиш. Нали? Няма да останеш там, където си. Например аз се гневя. Добре,  гневиш се, но ще се подвизаваш да отсечеш гнева. Не искаш ли? В Православната Църква страстите се отсичат, човек се подвизава, поправя се, това, което казва Христос на св. ап. Натанаил: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.

 Бог ще ти покаже и други доказателства за Своето присъствие. Той ще те възроди, никога няма да се отегчиш в Църквата, никога няма да почувстваш пресищане, никога няма да почувстваш досада, а ще виждаш все по-нови чудеса и удивления. Светите апостоли това правили, те тръгнали просто и смирено.  Разбира се, образът на  Господ ги впечатлил, Неговият поглед, думи, Неговата покана, тяхната душа се трогнала, но след това започнала да виждат и други неща. Те видели водата да става вино, Христос да прави чудеса, да  възкресява мъртви, да прощава на грешници, след това Христос си тръгнал от този свят и докато очакваш, че всичко ще угасне, тогава започва голямото изригване на Християнството. Дванадесет апостоли  и още 70 апостоли, т.е. те били малко на брой. След това станал големият взрив на мисията и Христос казва: когато си тръгна, ще имам повече ученици, отколкото имам  сега, когато съм жив сред вас. Ама, как става това?  То е това, което ти казах- Ела до Мен и ще видиш още много неща,  има какво още да видиш, запазил съм ти изненади! Бог може  да ти покаже много хубави неща, не само както казваш скърби и мъки, а  хубави неща, които Бог пази за теб, но умът ти мисли само за лошото и се притесняваш излишно. Христос си тръгва от този свят  и толкова много хора стават мисионери- хиляди човеци следват Христос, жертват се за Него,  други отиват на мисия в Африка– в Заир, в Конго, в Аляска, в Индия, други стават монаси, заради Кого? Заради Него, заради Православието, заради Този, Който казал ще видите какво ще стане, когато си тръгна. Например отиваш в Русия и виждаш величието на Православието, в Гърция, в Света Гора, в САЩ, където има православни манастири. Как става това? Ето, това ще рече Православието, простирането на Христос в цялото човечество. По-големи неща от това ще видиш.

И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

 Човек пита как става това? Аз не съм го виждал това- за да го видиш, не са нужни телесни очи, защото това не са интелектуални процеси в Църквата. В Православието работи нашето сърце, работи нашата душа, това са тайнствени преживявания. С очите си какво виждаш? Това,  което е около теб, с ръцете си докосваш това, което е до теб, съществуват обаче и други сетива,  други очи,  други ръце,  друго обоняние,  друг вкус в душата- разбирате ли? Съществуват вътрешни сетива, които се активират в Църквата, в теб се пробуждат твоите способности и казваш ох, как някои светци виждали Ангели! В тях се е пробудило друго зрение, друг поглед. Всичко това се преживява в Църквата не само чрез сетивата, т.е. можеш да си затвориш очите и да слушаш, да слушаш небесни мелодии, но душата ти да гледа, да усеща, да докосва Бога, да виждаш Ангели. Светите апостоли видели това: на Тавор видели как от Христос излиза светлина. Как станало това? Те Го видели да ходи по вода - в Църквата, в Православието природните закони не се отменят,  но нямат последната дума, нямат изключителен характер и  не са само тези, а има и други неща, които нямат обяснение. Слънцето се скрива, когато Христос се разпва, как става това? Естествено няма природно обяснение, а  става въпрос за  чудо- Църквата  е място на чудесата. Лекарите са ти казали, че няма да оздравееш.  Добре, лекарите са го казали.   Не презираме лекарите- но повече от лекарите обичаме Бога, доверяваме Му се и ако Бог иска да живея, ще живея. Ама, лекарите казаха, че ще умреш до пет месеца. Добре. Може и да умра до месец, въпреки че са казали до пет. Но мога да умра след пет десетилетия, ако Бог иска. Това ще рече Православието. И трябва да се науча да използвам всички сили на душата ми, защото и тя има сили -  например вярата -  които са мъртви в теб. Знаеш ли това? Имаш сила в душата си,  която се нарича вяра. Къде е твоята вяра?  Тя е мъртва в теб. Душата ти има очи, които виждат Бога. Къде е? Виждаш ли Бога? Не.  Защо? - защото имаш вътрешна слепота. Помоли Бог да те просветли. Влез в Църквата да придобиеш светлина и кажи: Господи просветли мрака на моята душа!  Защо ти казвам постоянно да казваш Господи Иисусе Христе, помилуй ме!? Защо казваме това? По тази причина-за да се пробудят в нас тези спящи сетива. Душата ни спи, намира се в летаргия, спи блажено,  а можем да се насладим на толкова хубави неща в Църквата, но не им се наслаждаваме и днешният ден би трябвало да бъде удивителен ден- да живееш Бога, да гледаш, да се радваш, да се наслаждаваш, да видиш чудеса, детето ти да отсъства някъде, но да се помолиш и внезапно да се върне и да го попиташ: как се върна? Не знам! Докато седях, почувствах вдъхновение да се върна по-бързо вкъщи.  И това да бъде вследствие от  твоята молитва.  Това означава Православието. Не логика, не мобилен телефон, къде е детето? Обади му се! Бягай! Доведи полицията!, не, това е логиката, това е логиката от този свят, в която не влагаш Бога. Вложи Бога в себе си и ще видиш как ще станат чудеса. Какво каза Христос? Отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. Ще видите невероятни неща, които не се обясняват с логиката. Ще видите тайни, тайнствени състояния.  Тези неща ми харесват изключително много, но знаете ли защо? - защото не ги живеем. Какво ни харесва на витрината? Това, което нямаме. Не е ли така?  и си казваш: ех, да го имах! Затова. Аз обаче съм го виждал в хора свети, верни,   наши съвременници,  млади хора, девойки, момичета момчета, бащи, майки, ученици. Много хора живеят тези неща – покаянието, борбата, Православието, което носи чудесата, живеят Православието, което пробужда в тези хора душевните сили, които ние, останалите, сме приспали. Знаеш ли каква сила имаш от Бога? Тоест  ти би могъл да отправиш молитва и да се промени целия ти дом, да оздравее някой, който е болен, да не се разведат съпрузите, за които завчера казваше, че искат да се разведат- чрез твоята молитва. Ти обаче не си се научил да се молиш, не си се научил да се улавяш за Бога, да се залавяш за Христос, да умоляваш Бога, да Го огъваш и да накараш Този, на Който се подчинява цялата вселена, да послуша теб.  Ако искаш, можеш да Го накараш да послуша теб -ако живееш Православието в цялата му сила и динамизъм. Ние живеем едно много повърхностно Православие, много плитко, затова не могат да се променят хората, не само чуждите нам – например някой римокатолик да стане православен, с един поглед към нас, и да поиска да стане православен - но дори ние самите не сме това, което би трябвало да сме. Извинявай, че ти го казах, но за мене си го казах.

Ние сме православни и се радваме, не се срамуваме от това, тоест срамуваме се само от това, че не го заслужаваме, това имам предвид, православни сме и се борим, православни сме и се молим Бог да се намеси, за да не опропастим всичко и накрая да погубим душата си, защото ще бъде много жалко. Да видим в рая други хора, дето не го очакваме, не зная Бог какво ще прави, кои ще спаси, но знам, че може да не ме спаси. Искам да кажа, че не е сигурно, т.е. да си мисля, че: имам билет! Пуснах котва!  Билетът какво означава? – че имаш билет в ръка, но когато  контрольорът влезе и ти кажеш: имам билет, той ще ти каже: браво, радвай му се! Сега обаче плати 60-кратна глоба! Ама защо? След като имам билет! Да, но не си го продупчил! Държиш го, но билетът не е за да го държим, а за да го използваме. И тъй, билетът на Православието не е за да се хвалим с него и да казваме: а-а-а, православни сме, да живее Православието, притежаваме истината! Какво ще рече това- истината ти се изплъзва от ръцете и за да я задържиш, душата ти трябва да стане като шепа, т.е. смирение, съкрушение, кръст, любов, болка, сълзи. Така се поддържа Православието,  а не със свити юмруци и ликуване: ние сме, а другите не са!, защото това би било трагично.

Трябва да се радваме и да прославяме Бога, в крайна сметка цялата слава принадлежи на Бога, защото Той ни дари дара, ние какво сме направили? Нима трябва да кажем, браво, православен съм!?  След като много скоро  моята православност ще ми се изплъзне. Ако сега кажа браво на мен! Аз съм православен!, тогава е свършено с моята православност, защото съм егоист. Когато си егоист, не си православен, защото Православието означава смирение. Видя ли? Може да говоря православно и внезапно да стана еретик. Тоест моето поведение придобива нещо прелъстено, еретично, егоистично. Затова казват, че Православието е висша акробатика –вървиш по опънато въже и само да речеш да се надуеш  и кажеш  аз съм по-добър от вас! Православните ще се спасят, другите са за ада! Ние сме добри, те са лоши!, и падаш! И Бог казва: добре де, затова ли ви дарявам Православието, за да пробождате другите? След като ти го дарих, за да се оглеждаш в него? Остави другия!

***

Православието твори святост от най-низшите материали, Бог взема дрипите на този свят, руините, полусчупените и захвърлени керемиди, поправя ги, поставя ги в Своя палат, гради с тях  и ги кара да блестят. И казваш, какво е това нещо?  Аз съм едно нищо. Ела ти, който си нищо, ела тук, казва Бог, застани там, И  хоп!,  внезапно заблестяваш. Той те поставя в Своята Църква, в Своето тяло, в Своята благодат и ставаш много красив. Това е Църквата, тя твори святост от най-низшите материали. Аз вземам незначителни хора, казва Христос, и ги правя святи!

Кой отдавал значение на св. Николай Планас, докато бил жив? Кой? На един беден и измъчен свещеник, презвитерата починала, имал някакви обуща, с които се влачел и вдигал шум,  с болни крака, дядо, който не изпълвал окото ти. Бог обаче го взел, този  незначителен човек, и го направил свят, сега отиваме и в негова чест правим литийни шествия, строим величествени храмове, славословим, пеем слава на празника, служим цяла служба, стават чудеса. Разбираш ли? В Църквата не важи тази тежка наследственост - може да имаш наследствени проблеми, да имаш тежко минало, но когато влезеш в Църквата, всичко това се променя и ставаш нов човек. Това е велико нещо!  На теб обаче ти тежи да ходиш на църква. Какво да ти кажа. Тежи ти да ходиш на църква, тежи ти да дадеш сърцето си на Христос, за  да го обработи, е, тогава как ще се промениш? Или, ако е възможно да се промениш, лежейки, сякаш влизаш в една машина, правят ти изследвания, пускат я и се променяш.  Бог не иска да те изследва, а да съработничиш с Него, да се пробудиш, машината да запали. Говори Му, Той иска да Му кажеш твоето мнение, възражение, бунт. Дойде един човек, който спореше с Бога и му казах:  това не е хубаво, но е по-добре от това изобщо да не Му говориш. Предпочитам теб пред този, който е ням пред Него, който нищо не Му казва и не се занимава с Него. Ама, роптая! Роптай! Защо? защото ти имаш връзка с Бога, а другият няма. Какво предпочитате – един дом,  в който говориш с мъжа си или с жена си и се карате, или цяла седмица сте като неми, нищо не си казвате и  нямате  никакъв контакт? Аз предпочитам първото, дори да се  скарате малко, но поне говорете, и казваш бре, детето ми, имаме някаква връзка! Това е. Занимай се с Бога! Потърси Бога и когато Го намериш, ще разбереш, че Той пръв те е намерил и възлюбил, Той вече е в сърцето ти, търси те и иска да Му отвориш, за да влезе в душата ти.

Моля се  да живееш Православието, твоята вяра, Христовата любов, да се на наслаждаваш това, което си, да бъдеш строг към себе си, да не  ходиш в секти  и ереси, защото този, който е изпълнен от това, което прави, не иска да ходи на друго място, защото вече се чувства изпълнен. Това се моля за теб, моля се душата ти да се  изпълни толкова много, че да казваш: бре, деца, нима е възможно! Аз имам толкова жива връзка с Христос и ти ми казваш да ходя да видя други неща, къде да ходя, да предам Кого? Този, Който виждам, обичам, докосвам, чувствам, ям и пия в св. Причастие и?  Как да си тръгна? В противен случай, ако говорим само интелектуално и рационално, всичко е възможно. Затова се моля да избегнеш от интелектуалното пространство и да доближиш сърдечното пространство, да почувстваш Христос и след това и твоят ум ще почувства това, което казва старец Паисий, че сърцето на  християнина, който обича Христос, неговото същество се освещава чрез кръвообращението и пренася светостта в цялото си тяло;  и ако сърцето ти стане православно, то ще предаде Православието чрез кръвоносни съдове на навсякъде из  тялото ти  и целият ще бъдеш православен. Как става това? Как? Не питай мене, а Бога!

Превод от гръцки: Константин Константинов