ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ

ПРИЕМ ЗА СЛЕДДИПЛОМНО ОБУЧЕНИЕ ПО МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ В ПРАВОСЛАВНИЯ БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ ЗА уч.2013/2014 г.

Кандидатите за следдипломно обучение подават лично или чрез друго лице документи за кандидатстване:
от 16 септември до 26 септември 2013 г. (от 8.00 до 16,30 ч.) в бюрата за прием на документи. тел. 062 618 362; 062 618 243

Този текст, първоначално е публикуван в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология" в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 33-48.

В определени среди на съвременното западно богословие се повдига въпроса за методоло- гическата криза в библеистиката. Историко-критическият метод и неговите варианти, които диктуваха библейския анализ в библеистиката през ХІХ и ХХ век, и поставяха разума пред вярата, днес са обект на сериозна критика. Все по-настойчиво се търси отговор на въпроса: кое е по-първото – вярата или разумните основания? - дали вярата трябва да се гради следствие на разумните доводи, откривани в Свещеното Писание, на основата на неговия анализ и съответните изводи, или тя трябва да предшества разумната обосновка[1].

 Първа лекция от цикъла "Книгата на книгите"

„Нека хлопаме на прекрасния рай на Писанието, благоухаен, пресладък и разкошно цъфтящ рай, звучащ край ушите ни с разнообразни гласове на духовни богоносни птици, трогващ сърцето ни – утешаващ скръбното, укротяващ гневното и преизпълващ с вечна радост... Но да хлопаме не мимоходом, а упорито и ревностно; и да не се уморяваме, хлопайки! Защото само при тези условия раят на Писанието ще ни се отвори. Ако, след като прочетем веднъж и два пъти, не разберем прочетеното, да не униваме, а да останем твърди, да търсим, да питаме..."

Св. Йоан Дамаскин

Лектор: доц. Димитър Попмаринов – декан на Православния богословски факултет към ВТУ и преподавател по Стар Завет и еврейски език. Научните му интереси са в областта на библеистиката, исагогиката и библейското богословие. Автор е на книги и публикации в специализирания печат, както и на публицистични текстове по актуални проблеми на църковния живот.

Светлината в иконата - лекция на доц. д-р Мариян Стоядинов на Иконографския събор в църквата
"Св. Успение Богородично" гр. Царево, 2009 г.

(Този текст е част от "Християнска етика – том 2, издадена на Български език от Фондация „Покров Богородичен", 2013″
с автор проф. Георгиос Мандзаридис")

Превод от гръцки език: Константин Константинов

Явлението смърт. Смъртта е независима променлива величина в постоянно изменящия се свят. Всички одушевени същества умират, но само човекът се определя като смъртен.
Той се определя така не само защото умира, но и защото знае, че умира, което означава, че неговото знание обхваща и смъртта. Затова човекът не остава бездеен пред смъртта, а се опитва да я победи и отхвърли, и още повече – да я обясни и осмисли.
Предхристиянски възглед. Сред първобитните народи било развито вярването, че смъртта е преминаване в някаква друга форма на живот, което обикновено се изобразява със символи и образи от земния живот. В древната елинска митология смъртта се представя като брат близнак на съня, докато в Платоновата философия тялото се определя като знак1, т. е. като гроб или затвор за душата, откъдето тя се избавя чрез смъртта. Стоиците, които смятали, че в света властва абсолютен ред и че световните цикли се повтарят непрестанно, изискват пълно подчинение към съдбата и пренебрегват проблема за смъртта. Накрая, Епикур се опитва да намери избавление от страха пред смъртта, естествено, не и от самата смърт, чрез следния софистки силогизъм. Смъртта, която е „най-ужасната от всички злини", няма връзка с нас, защото, „когато нас ни има, смъртта не е настъпила, а когато настъпи, тогава нас няма да ни има"2.