ПБФ :
A+ R A-

Съвременна Православна Проповед

Епохата на Бога - част 2

Е-мейл Печат ПДФ

Lubi-Boga-610x407Продължение...
Казах всичко това, за да направим връзка с предишните неща и да разберем, че това, кото правим в Църквата, цялото богослужение и наша борба има за цел да се научим да имаме  правилно отношение към Бога и да разберем още нещо много сериозно, което  е много важно да осъзнаем- че в нашата връзка с Бога трябва да поправим не Бога, а себе си. Когато отиваме в църква или когато се молим, не правим това, за да умилостивим Бога, или да Го накараме да ни обича, да бъде наш Приятел, да ни помага, закриля, да е с нас и да ни даде това, което имаме нужда. Болният в тази връзка  не е Бог, а ние самите. Ние себе си изцеляваме в Църквата, за себе си се трудим, трябва да разберем напълно това, защото, ако не го разберем, то ще има последици  в нашия социален живот, в брака, защото в брака винаги ще искаш да поправиш мъжа си или жена си, децата си, обществото, министерството, Църквата, полицията, семейството, хиляди неща, които чуваме и днес, но никога себе си. Православната Църква, Евангелието ни показва, че болният не  е другият, а аз. Ако аз се излекувам, тогава непосредствено придобивам правилна връзка с Бога, с моя брат, който е мой ближен. Това може да е моята жена, колега, началник, мой служител, притяел, дете,  придобивам правилна връзка с моята среда, със самия себе си и се изцелявам, осъзнавам, че това, което е разстроило цялата тази връзка, не е нищо друго, освен моята болест.  Падението на човека внесло болестта в нас, ние се разболяхме, ние се ранихме, нашето аз, нашето съществуване се изопачи и  прекъснахме правилната връзка с всичко. Така, колкото и да е трудно, защото е трудно, не е лесно, ние толкова години се научихме да живеем по друг начин, виждате едно дете, което е готово да удари другото, на детето винаги  другият му е виновно. Веднъж в манастира дойдоха две дечица, едното 3-4 годишно,  а другото  почти на  годинка, може би току-що проходило. По-голямото братче  отиде при малкото и си пъхаше пръста в окото му. В  един момент бащата се ядоса,  удари му шамар и го попита:

Епохата на Бога

Е-мейл Печат ПДФ

begliktash11Целта на Църквата е да ни даде опит от Христос в нашето сърце. Този опит е реален и няма никаква връзка с нашата психология, не  е някакво психологично събитие, не е нравствено събитие, което засяга само доброто поведение на човека, нито философско събитие, което засяга идеологията на човека, а е онтологично събитие, т. е. истинско, същностно.

За волните и неволните грехове

Е-мейл Печат ПДФ

Michelangelo Creation of Adam 03Продължение от "Силата на прошката"

Молим Бог да ни прости волно или неволно всяко прегрешение.

Ще ми кажеш сега - както казвали древните елини - никой не върши грях с волята си. Наистина, душата ни не иска да съгрешава, защото е създадена от Бога,  сътворена по Божий образ и не иска греха. Но след греха всички тези харизми, които Бог ни дал, се разединили и душата ни се омесила със страстите. И много пъти, докато с ума си казвам: не искам да съгреша! виждаме сърцето ни да се увлича и да се пленява цялото ни същество. И казвам искам? Искам не искам, върша грях! Може да не искам, но искам, след като го правя. Затова волно и неволно прегрешение - означава още  тези неща, които разбираме, и тези, които не разбираме, защото има много неща, които правим, за които не разбираме, че вредят на душата ни. Може да имаме и лоши привички, каквато например е иронията, която е много лош навик и е рожба на нашия егоизъм, плод на много комплекси и свидетелства за агресия срещу другия човек. Едно е да кажеш една шега, където и това е опасно, но иронията е нещо, което е много грозно. Да иронизираш другия и да се държиш така с него е резултат от самохвалството и егоизма. Много хора правим така - иронизираме другите, и не разбираме, че по този начин вредим на душата си. И дори духовни хора, които се подвизават, може да проявяват черти, които не са полезни за тях - дали защото още не са ги локализирали, дали защото Бог допуска да имат някои естествени недостатъци, за да се смиряват и за да не мислят, че са непогрешими и съвършени. Но и най-великият съвършен човек  е несъвършен пред Бога. Всички имаме в ума си неща, които може да не сме локализирали. В това ни помагат много хората, които ни съдят и обвиняват, в тази сфера те са големи наши благодетели, те са единствените, които ще ни го кажат в лицето- ти, който иронизираш, който си такъв, такъв и такъв. Другият, който ти е приятел, който те обича, няма да ти каже така, а ще ти каже благи думи. Но този, на който не си му симпатичен, не те понася, той ще си отвори уста и ще ти каже думи, които ще те огорчат.  Тези думи са изключително полезни, защото показват, че имаме  много такива неща в нашия характер, които не ги усещаме. Дори може да са неща, които за нас са невинни и дори да не си помисляме,  че това може да дразни нашия брат, то обаче го дразни и създава в душата му страшно състояние,  което го смущава, а ти нямаш никаква представа за това.

Силата на прошката

Е-мейл Печат ПДФ

proshka-243856-500x334     По време на светата Литургия, когато се пее Трисветата песен, свещеникът чете следната молитва:

Боже Светий, Ти си удостоил нас, смирените и недостойни Твои раби, и в този час да застанем пред славата на Твоя свят жертвеник и да Ти принесем дължимото поклонение и славословие. . . Прости ни всяко волно и неволно прегрешение, освети душите и телата ни и дай ни да Ти служим в святост през всички дни на живота си 

       Св. Литургия е значимо събитие, защото всички заедно  принасяме на Бога песен, славословие и служение, принасяме трисветата песен. Всички заедно стоим пред Бога, приемаме Божието благословение и ставаме едно Тяло- съставяме Църквата на Христос, когато се събираме на богослужение, тогава съставяме  Христовата Църква, Тялото Христово, обединено с Главата – Христос.

Ударите на любовта

Е-мейл Печат ПДФ

Photo-1-You-Cant-Judge-a-Book-By-Its-Cover-websize1-500x350Продължение от "Съпротива?"
Защо не се ожениш, детето ми? - казвам на другия.  На 30 години си станал. За какво да се женя, отче, родителите ми не ми показаха нещо хубаво, та да поревнувам,  че са се оженили. Те какво постигнаха? Ожениха се, създадоха съпротива и разочарование в нас, и не искаме да се оженим.

Това е целта - не думи, а излъчване. Христос  три години говорил и Неговите малко думи докосват душите на хората. Ние говорим хиляди  думи на децата и от едното влиза, а от другото излиза. Защо? Защото думите ни не излизат от душата ни. Не излизат от нашия живот, а от Трябва! Трябва да го кажа! Трябва да поправя детето ми! В  стрес бащата тръгва да предаде на сина си уроци по спокойствие, майката паникьосана, подлудена от тревога, дори тя самата не вярва в Бога. Защото, ако вярваше, нощем щеше да спи, а не да търчи да следи сина си къде е и какво прави. Това какво е? Неверие. Довери живота си на Бога, помоли се, поговори Му и след това се остави на Бога, отмори и кажи: Бога, в Който вярвам, ще помогне на детето ми. Тази молитва знаете ли как ще отиде в детето? - ще отиде като милувка и ще му каже: не върви там, не прави това, някой се моли за теб, някой те обича. Докато ние какво предаваме на детето? Смут.  Смутни мисли, паникьосани помисли, болен климат у дома, врява и напрежение, викове, ругатни, неразбирателство, съпрузи, които не могат да комуникират, но детето чувства това, душата му не намира мир и се противи. Това е целта -   как ще победим злото в света само с добро. Само чрез любовта ще промениш  твоя човек, който се противи. Само с любов. С нерви ще постигнеш за един ден да направиш каквото искаш с детето си (или с мъжа си). Наложи си се? Браво. Но в дългосрочна перспектива? -  нищо.  След пет дена- отново си загубила всичко. Бог ни  показа, че отмъщава, но всъщност  Той не отмъщава, а отмъщава на Своите врагове само със Своята любов. Св. ап. Павел се противял, не искал да чуе за Църква, Христос, Бог, но Бог спечелил този противящ се човек чрез атаката на Неговата светлина и любов. Там, където отивал да гони християните, внезапно Бог му открил  светлина и любов в сърцето и той се стопил.  Христос му казал: защо Ме гониш? Защо воюваш с мен? Аз те обичам. Любовта на Христос смекчила душата на апостола. Христос не отишъл с власт, с наказание, с отмъщение, а с любов. Старец Паисий излязъл от Света Гора  знаете ли кога? Когато излъчвали филма на Скорсезе.  Казали му, че направили филм за Христос, който не е основан върху Евангелието. И какво казал: ще изляза от Света Гора, защото това, което правят хората, не помага на душите им. Той отишъл на протеста, където имало и хора, които викали против Църквата. Той какво направил? Хванал ръката на някой от тези, които протестирали от другата страна,, той си вцепенил и си казал: този поп ще ме удари! и вдигнал ръка да се защити. Старецът Паисий обаче го хванал за ръката и вместо да го удари, я целунал и реакционерът замръзнал на място. Старецът му казал:

Страница 1 от 15

Банер
Банер
Банер

В момента има 115 посетителя в сайта