A+ R A-

Защо толкова болка?

Е-мейл Печат ПДФ

andreas konanosЕдин светец казва нещо хубаво за този живот. Представи си, че животът ти е като гоблен. Виждал ли си гоблена от задната страна? Майка ми плетеше и гобленът отзад е пълен с възли, конци, изображението отзад не е хубаво, не изглежда добре и не се вижда. Там всичко е заплетено, но отпред е много хубаво, виждаш пейзажите, фигурите, всичко, което човек плете. И тъй, този светец казва, че Бог плете за живота ни превъзходно изображение, превъзходен гоблен, държи го пред себе си, ние сега сме на земята и виждаме само задната страна, че всичко е в пълен хаос, виждаме само възли, конци, и казваш:
- Какво е това, което правиш с мен?

И Бог ти казва:
- За теб го правя това!
- За мене? Ох! Какво е това, Господи? Виждам възли, стърчат конци, цветове без връзка помежду си! Какво ми приготвяш, Господи? Защо правиш животът такъв? Защо направи така? Защо да се родя и да живея по този начин? Защо трябваше да се родя?!
Това пък е друг въпрос, защо да се родя!? Във всеки случай, родих се. Защо направи нещата така в живота ми и сега изпитвам болка?
А Бог се усмихва, защото Той гледа гоблена от предната страна и казва:
- Детето Ми, какво ти приготвям ли?
А ти казваш на Бога:
- Какво се усмихваш? Защо? Играеш си с моята болка? Аз плача, а ти се смееш?
И Той ти казва:
- Не се смея, а се усмихвам. Не ти се подигравам, не те подценявам, но не мога да вляза в твоя дух на разочарование и меланхолия, защото Аз знам какво ти приготвям, приготвям ти нещо хубаво, което не мога да ти покажа сега там, където си, на земята. То е от предната страна на живота, то е на отсрещния бряг, то е другият преход, невидимият преход, който ще направиш в даден момент, ще си тръгнеш от този живот и след това хоп!, Бог ще се обърне и ще ти каже:
- Виж! Остави конците и възлите и погледни хубавата страна, която съм ти приготвил!
И ти ще я видиш нещо превъзходно и ще кажеш:
- Леле! Господи! Какво е това?
- Именно това, за което негодува. Това, на което сега се дивиш и ти харесва, е онзи възел от задната страна, който виждаше докато беше на земята, възелът, където душата ти бе стегната като възел от болка и притеснение, точно там от предната страна беше най-превъзходното, най-светлото, най-изпипаното място, шедьовърът. Трябваше обаче да изпиташ болка. Тогава те виждах да плачеш, но не можех да направя нещо, защото операцията трябваше да се извърши.
- Леле! Това беше тогава, когато. . . Разбрах, разбрах кога беше този възел! - тогава, когато ходих в болницата на химиотерапии и се връщах смазан, чувствах се зле и ми се виеше свят, не исках да ям, не знаех къде се намирам и се подлудявах. Леле!
- Да, този възел - казва Бог - където изпитваше болка, бе когато прави химиотерапии, тези дни, когато Аз ти приготвях нещо добро и знай, че ни си играя с теб. Вие си играхте с Мене, вие играхте на зарове за Моите дрехи, за дрехите на Моя Син, за хитона при Кръста. Жребий, кой какво ще вземе. Аз не си играя с вас, Аз се отнасям сериозно към вас, както сериозно се отнесох и към Моя Син и Го оставих да бъде разпнат и да изпита болка, защото това беше Моята любов. Така трябваше да се спаси светът, така поисках - от голяма любов - да дойда и умра за вас! И сега зная, че това е единственият път, който ще спаси и теб. Болката и кръстът.
Е, когато изпитваш болка и понасяш кръст, с това ще се спасиш, с това ще се осветиш, с това ще отидеш в рая. . .

Превод от гръцки: Константин Константинов


Банер
Банер
Банер

В момента има 58 посетителя в сайта