ПБФ : БОГОСЛОВИЕ | СЪВРЕМЕННА ПРАВОСЛАВНА ПРОПОВЕД | За духовната мъдрост - част втора
A+ R A-

За духовната мъдрост - част втора

Е-мейл Печат ПДФ

Rodin-The-Thinker

Към първа част...

Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.

Тук не се казва знаеш ли, ако искаш мъдрост, вземи една книга и чети или върви на училище.  Разбира се, тук не говори за светската мъдрост, а за духовната мъдрост и ти казва да се обърнеш към Бога, Който е Подателят на мъдростта. Защото, ако ти липсва Божията мъдрост, тогава останалите неща нямат стойност. Казваме, че някой човек е умен. Направил едно, направил  друго. Да, направил ги е, но единственото  и неповторимо, което има стойност, направил ли го е? Ако не го е направил, тогава каква интелигентност е това?  Направил е инвестиции. Добре, направил е инвестиции за 40-50 години, а за останалите години „инвестирал” ли е нещо?! Помислил ли е, че съществува вечен живот, че съществува живот и след  смъртта, уредил ли е този въпрос?  Тук е мъдростта, тук си проличава  умният човек. Човекът, който прави неща само за настоящия живот, той не е умен, а безумен. Той е като безумен, и  Сам Бог го е нарекъл безумен в притчата. Помните кого нарекъл така- богаташа, но не богаташа, който има пари, това да имаш пари не е зло, а благословение, и де да имахме пари всички тук и аз да имах, няколко милиона! Наистина! Смеете се, но аз бих желал да имам - за да построя изповедални навсякъде!!! Парите са голямо благословение, но това голямо благословение може да стане гибел, катастрофа. Това е един инструмент, имаш един инструмент добър за този свят, можеш да правиш много неща, и наистина човек вижда това, когато срещаме хора, които правят обществено и духовно полезни дела и Бог ги благославя. Както и мъдрост е това. Както казах, Бог  нарекъл безумец богаташа от притчата, не защото имал много пари, защото и Авраам имал много пари, той бил богат, най-богатия по онова време, имал огромно имущество и въпреки това раят е уподобен на Авраамовото лоно, на Авраамовата прегръдка. Следователно, не  богатството е зло, а употребата на богатството. Господар ли си над богатството?- използваш ли го  правилно, ако е така, добре. Ако станеш роб на богатството, си изгорял.  Ако не го употребиш и то те употреби,  си разрушил себе си. Затова мъдрият човек не е този, който  успява в този свят, и по-скоро този, който по светски е мъдър, ще бъде допълнително осъден, когато се отворят очите му в другия свят. Един беден човек с едно магаренце и да не направи нещо голямо, не е бил толкова умен, за да го направи. Бил е човек с малко възможности. Но ти, умният, който всички премисляше,  правеше, инвестираше и умножаваше, не помисли ли, че всички тези неща свършват в даден момент?  Не помисли ли, че цялата тази история има срок на годност, че има и друг живот, който продължава след настоящия? И най-вече настоящият живот предопределя следващия. Е, как може да си умен, ако не си решил това най-основно нещо на твоя живот?

Няма да забравя един много богат човек, милионер, който, когато ме срещаше, казваше: отче Атанасие, искам да ми помогнеш. В какво? Да ми помогнеш да правя добри и полезни дела. Той беше и бездетен. Все обещаваше и все отлагаше: Има време - казваше. Има време, но за съжаление, времето мина.  Срещнах негови роднини и те ми казаха: чичо почина. Бог  да го прости! И всичко се изпари.  Държава ли взе, някой друг ли взе, нищо не остана. Отслужих му  помен за 40 дена и никой не дойде. А имаше не милиони, а милиарди. Без преувеличение. Мъдрост ли е това? Добре, напълнил си Лондон с влогове и пари. Бил си беден и си станал много богат, бил си умен, умът ти се е въртял с двойно по-големи обороти от нашия, но най-важното, как да те нарека благоразумен, когато това просто нещо не си го разбрал? Бог съди с други  мерки. Писанието нарича безумци само двама човека-богаташа и безбожния- този, който казва, че няма Бог. И пак повтарям, когато казвам богаташ, нямам предвид този, който има пари, а този, който е роб на парите, защото  някой може да има само сто лири, но да е техен роб, и да има 100 000 лири и да не техен роб. Важи не  количеството пари, а свободата, която имаш спрямо тези неща. Имаш всичко, но  какво направи? Как го използва? Също  и робът на страстите бива нарича безумен.  Сам Бог му казва: безумецо, тази нощ ще ти изискат душата.

 Мъдростта означава човек да поставя нещата на тяхното правилно място, да разбира нуждата от нея и да я потърси от Бога. Всички други светски неща не са мъдрост, а интелектуалност. Мъдростта обаче е човек да се научи да проси от Бога просветление, благоразумие, да може да съди правилно за настоящите неща, да устройва нещата по Бога, както Бог ни учи.

Бог дава на всички щедро и без укор. 

Бог не  е скъперник като нас,  нито  Му свиди. Молиш Го за едно, дава ти 10, молиш Го за 100, дава ти 1000. Щедро. Той не дава с мярка, с капкомер и никога няма да Те разочарова. Бог не осмива човека. Той не мами човека, не ти казва лъжи, нито ще те   разочарова, предаде, измори, защото за Бога няма непостижими неща. Бог никога не прави несъвършени дела. Неговите дела са съвършени и когато ти дава нещо, не го взема обратно. Дал ти е го -  ще ти го остави. Ти може да го унищожиш, но Той няма ди са го вземе обратно. Така Той ни е  дал свободата, с която можем да отхвърлим дори самия Него, но Той не ни я отнема. Ние я унищожаваме, изопачаваме, поробваме, но Бог не я взема обратно. Дал ни е красотата на нашето сътворение по Негов образ, ние  раздробяваме този образ, но Бог не си го взема обратно. Защото Бог е богат, дава щедро на децата Си каквото Му поискат и от каквото наистина имат нужда.  Затова човекът трябва да върви напред с това убеждение.

Но да проси с вяра и никак да не се съмнява

Когато тръгваш да искаш нещо от Бога, не казвай- Боже мой, ако можеш, помогни ми! Или в себе си да казваш: добре, да кажа сега на Бога това нещо, но възможно ли е за Него  да го направи? Може ли да го направи? Не трябва да имаме никакво съмнение, а да търсим от Бога с вяра- вярата означава, както се пее в една песен, да изгрее слънце в полунощ. Чувам я понякога в училище, децата я пеят. Да изгреят звезди на обед и слънце в полунощ. Иска да кажа, че вярата означава нещо, което  преодолява напълно границите на разума. Помните св. ап. Петър: Христос ходил по водата, имало буря, той казал на Христос: Дай ми благословение, заповядай ми да дойда при Теб. Христос му казал: Дойди. Той скочил в морето и тръгнал. Вярата действала, той ходил по водата, това възможно ли е? Не можеш, ще потънеш, така казва разумът. Но вярата казва да, когато Христос ти казва, дойди, и  отиваш. Не сам. Но когато в даден момент се огледал наоколо и видял, че ходи  в морето  и в него влязъл помисълът- ходя в морето! И хоп!   потънал.  И Христос какво му казал - маловерецо, защо се усъмни! Виждате,  че той не му казал- имаш право, бе, детето Ми! Добре, след като е море,  потъна! Нищо от това, а:  маловерецо, защо се усъмни? Той го порицал, защото маловерието станала причина да потъне, не естествените закони, които човек преодолява чрез вярата, когато естествено има и Божието благословение, има Божието съгласие, Христос ни каза, че дори отрова да изпиеш, нищо няма да ти стане. И мъчениците правили това, имаме толкова  примери. На една мъченица в Персия, не помня името й, приготвили  отрова, където само от миризмата може да умреш, тя се прекръстила се и я изпила като безалкохолно и нищо не й станало. Отишъл този, който я приготвил, опитал с пръст  и веднага умрял. Сега да каже някой да отидем и ние да изпием една отрова и нищо да не ни стане? Не това е вярата. Вярата е човекът да има тази основа на връзката с Бога, да не изкушава Бога, да не прави  неблагоразумни неща, а да търси първом царството Божие и да е уверен, че Бог няма да го остави. Търсим например нашето спасение- казваме Христе мой,  много Те моля, помилуй ме, спаси ме! Не трябва да имаш никакво съмнение, че Бог ще те помилва. Но това никога не означава, че се самоуспокоявам- а, казах на Христос да ме помилва,  добре, сега нищо не ме бърка! Това върви заедно с борбата, с молитвата, с вниманието. И това, което ние няма да можем да направим, него Бог ще го направи. Бог не прави нещата, които ти можеш да направиш. Тоест Бог е казал да не се грижим за утре. В историята на Църквата има светци, които  нямали никаква грижа за утрешния ден.  Бог се грижил за тях, дори храна им пращал. Има една хубав разказ в житието на св. Марк Атински, който десетилетия не виждал човек. Накрая  един друг авва го посетил. Той казал: Нека ядем. Какво ще ядем в пустинята? Ще кажем молитвата  и Бог ще благослови! И докато кажат молитвата, трапезата се изпълнила с ястия, които Бог им пратил. Е, да каже някой: добре, днес няма да готвя, ще седна на канапето, ще гледам телевизия и след като Бог каза да нямаме грижи,  Бог да сготви! Или след като е казал да не се грижим за утре, днес е петък, няма да пазарувам за неделя,  и Бог да напълни хладилника с храни! Не. Това не са сериозни неща. Това, което можеш да направиш, ще го направиш, и Бог ще направи това, което ти не можеш да направиш. Признавам и от моя малък опит на Света Гора, където живяхме известно време в пустинни места, където нямахме много възможности и имахме недостиг и лишения,  бяхме бедни,  често нямахме дори неща от първа необходимост. Но Божият промисъл беше нещо велико - до детайли. Невероятно нещо беше как Бог се грижеше да се намерят всички необходими неща. Дотам,  че някой път казвахме: я да видим, Бог ще го направи ли?  Веднъж,  когато бях в манастира Махера, дойде един, да го нарека шарлатанин?  Добре в добрия смисъл на думата, не като  хула, а като. . . един шарлатанин! - който ме излъга. Дойде  и започна да ми се оплаква, че ще се погубя, ще се самоубия,  дойдох да се поклоня и да се самоубия! Защото нямам пари и неща от този род.  Какво да правя, имах запазени близо 700 лири, защото исках да построя един параклис . Питах се какво да правя, да му дам ли тези пари?  Ами ако тръгне да се самоубия? Какво ще правя? От друга страна, от толкова време ги пазех, защото  постепенно ги събрахме. Както и да е. След като Евангелието казва да ги дадем, казах добре. Ще ти дам.  Беше четвъртък следобед добре, хайде, вземи ги, да не самоубиваш и накрая аз ще се „самоубия”! Дадох му ги. В крайна сметка, той ги прахоса, след това разбрах , че не казвал истина. Както и да е. Аз му ги дадох, защото почувствах, че трябваше да помогна. Разбира се, когато му ги дадох, на другия ден ме обзеха помисли, че  няма ги вече парите, какво ще правим, толкова време ги събирах, и имам ли право да ги давам, те не са мои. Това бяха парите, които събирах за определена цел. Помня, че в събота сутрин  служехме Литургия. Обзеха ме такива помисли, леко обвиних Бога, казах: не аз съм виновен, Ти си виновен, защото Ти каза да ги даваме. Аз ги дадох, но Ти не ги върна обратно - защото Христос каза, че ще ги върне  стократно! Литургията свърши. Имаше един  стенопис на св. Стефан, често се покланях, и сега казах: Какво да направя, светецо, парите, които имах за твоя църква, ги дадох. . .

Сутринта имах изповед, идваха различни хора. Дойде едно лице, изповяда се и остави един плик върху стасидия.  Каза ми нещо, но аз не разбрах добре, бях изморен, не му отдадох голямо значение. Помислих, че е някакво писмо или имена за св. Литургия. Късно вечерта приключих, отидох в килията  и мислех за тази история. Дадох парите, нямаме пари! Бях забравил за плика. След Повечерието  се сетих, че една жена остави плика и  казах на отеца- отче, върви донеси плика да не влезе някой. Сигурно е някое писмо и пише нещо лично, да не го прочете някой. И какво беше – плик, в който имаше 5000 лири. Виждате, дойде отговорът от Бога. Защо? Защото беше нещо, което Бог трябваше да направи, беше длъжен да го направи.  Да, има случаи, когато Бог е длъжен от Неговите думи. Когато ти казваш и какво казваме в молитвите Господи, прости на този човек, защото Ти каза, че колкото пъти да паднеш, стани и ще се спасиш. . . Защото Ти каза: искайте, и ще ви се даде. Следователно, Ти ни каза да искаме и не може да искаме и да не ни дадеш. Ти ни го каза. Наистина е така. Човек вижда как Бог устройва човека. Когато нещо е от Бога, когато става с вяра и ти направиш човешкото, тогава Бог прави останалото. Това става всеки ден в живота ни. Винаги, когато правим нещо, което е в съгласие с  Божията воля и ние направим човешкото, тогава Бог идва и прави Своето. И ако някой път изглежда, че Бог се бави и сме в затруднение -  и това е нужно, защото като хора, колкото и да внимаваме, може да  ни обзема идея, че правим нещо. Така Бог допуска да стане някакъв трус и веднага всичко отива на мястото си. Някога на Света Гора монасите се питали коя молитва е по-силна – това да пеем или да казваме молитвата Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Получил се спор. Веднъж  служели Вечерня и както пеели онези пространни светогорски песнопения, станал трус, мястото се разтърсило, веднага спрели пеенето и всички  започнали да казват:  Господи помилуй! Господи помилуй! Господи помилуй! А-а-а- казали, тази молитва е по-силна от другата.

Бог допуска това за наше добро, за нашето спасение, защото търсим нашето спасение, и понеже сме хора, липсва ни онази мъдрост и се мамим наляво-надясно, идват изкушенията и изпитанията, „изяждаме” един шамар  и се смиряваме, за да се види, че  делата са от Бога, а не от нас. Не е от нашата мъдрост или ум, нито от нашата добродетел, нито от нашата святост, която не съществува, нищо от всичко това. Делата са от Бога и на  Него подобава слава, чест и поклонение. Както казваме в Църквата- защото на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение! Само на Бога подобава, не на човека, ние нищо не сме, ако Бог не ни съ-действа. Без Мене нищо не можете да вършите. И когато Бог казва  нищо, то  е буквално. Без Бога нищо не можеш да направиш. Може да мислиш, че си направил палати, сгради и неща и т.н., но какво е това? Всичко това смъртта ще го заличи, ако тези неща не те водят към  царството Божие, тогава нищо не представляват. Смъртта  заличава човека. Само Бог побеждава смъртта. Затова на Бога подобава слава и затова трябва да бъдем мъдри хора, да търсим от Бога благоразумие и мъдрост, да търсим с вяра, да направим човешкото. Направи  твоето, дай на Бога твоя принос, и Той  ще ти даде Неговите съкровища. Но трябва да дадеш твоето. Не бъди безумен и да мислиш, че Бог ще направи всичко вместо теб и ти ще живееш в наивност и нехайство. Трябва да свършиш твоето дело както в борбата за твоето спасение, така  и в останалата борба на живота в Христос.

Превод от гръцки: Константин Константинов

 


Банер
Банер
Банер

В момента има 89 посетителя в сайта