Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде (Йак. 1:5)
Божият човек трябва да е мъдър, той не може да бъде наивен, и под мъдър тук естествено има предвид не светската, а духовната мъдрост. Той трябва да е умен, да внимава, очите му да са отворени на четири, както казваме, за да може да посреща различните изкушения и предизвикателства, които всеки път среща пред себе си. Защото има много примки в живота, обстоятелствата и предизвикателствата всеки момент са пред нас, и ако от наивност и небрежност изложим себе си на опасност, тогава в даден момент ще се окажем пленени и ще си навредим духовно, ще си изпатим зло. В Патерика се казва, че подвизаващият се човек трябва да бъде по-умен дори от демоните, за да може да преварва лукавството на демоните. Виждаме много хора, които си патят зло в духовния живот, както и в целия живот от наивност. След като знаеш, че дадено нещо е опасно, че ще се изложиш, ще се забъркаш, тогава защо отиваш там? Затова трябва да бъдем благоразумни хора. Например казваме – ще отида в едно място. Добре, ще отидеш, но знаеш, че ще видиш лоши неща и ще си навредиш. Тогава, защо ти е нужно да ходиш? Не отивай там. Ще отида и ще внимавам. Добре, може да отидеш и да внимаваш, ако имаш тази сила. Но защо излагаш себе си, защо поставяш себе си в изкушение без причина? По-добре да не отидеш и да го няма изкушението, претекстът и предизвикателството. Тоест трябва да ходим в мъдрост, както се казва на друго място в Писанието, Божият човек трябва да ходи с голяма мъдрост и благоразумие, защото съществуват примки, предизвикателства, нашите немощи, страсти и затова трябва да се подвизаваме.
Във всеки случай, трябва да помним, че решението, което ще намерим в живота, не винаги е приятно, но със сигурност винаги е полезно. Не всичко, което е приятно, е решение. Ние искаме отморяващо решение. Бог да ми реши проблемите, тоест да ми се подредят нещата така, както аз ги искам! – така казваме.
За всичко има решение. Едно от решенията за нашите проблеми е да търсим молитвите на тези, за които знаем, че се молят и ще се помолят за нас. Това е помощ за нашата душа. Защото съществуват много трудни моменти в живота ни, където чувстваме, че светът загива под нашите нозе като хананейката, която казала на Христос, че загивам, детето ми страда, на друг детето е болно, на трети е починало, друг има психологически проблеми, обсебен е, има депресия, разни проблеми. Стигаме до момент, в който ни се струва, че животът е без изход, не намираме решение и казваме: Боже мой, дай ми някакво решение!
Във всеки случай, ако разберем преходността на всички тези неща, тоест, ако погледнеш на всичко спокойно и кажеш, добре, колко години ще живеем? Струва си да направим нещо! Дори не всичко да стане точно така, както го искаме, ние можем да бъдем щастливи и с малко неща. Проблемите са нещо незначително предвид това, което ни очаква след смъртта, както и щастието ни е незначително, ако го видим във връзка с това, което става след смъртта. Всичко тук е относително.
Живей твоята мечта, не се примирявай, не отстъпвай, не сваляй летвата на мечтите си. Искаме да постигнем хубави неща, но животът идва, разочарова ни и ни казва забрави за това! Нашата вяра, Бог обаче ти казва: не се разочаровай, не се огъвай, не губи кураж и не изпадай в меланхолия!
