Намислих темата да не засяга само децата, а и големите, въобще противенето (съпротивата, реакционността) в нашия живот. Съществуват реакционност, има хора реакционери, големи и малки, и от малкия ми опит разбрах, че в крайна сметка реакционерът дълбоко в себе си е добър. Реакционери са най-чувствителните хора. Този, който въстава в живота и казва Не, може в себе си да казва Да. В Евангелието има един случай, ако помните, който Христос разказва, където един баща казал на единия син: върви, работи на лозето, той казал: Не!, но след това го направил. Казал и на другия да го направи, той отвърнал: Да, ще го направя!, но не го направил. Реакционерът понякога е такъв в думите си, и това се дължи на нещо, което в даден момент се е случило в живота му. Не съществува реакционери от нищото, всички тръгват отнякъде. За да реагираш на нещо, в даден момент по-скоро си бил наранен, изпитал си болка, разочаровал си се, изморил си се, загубил си вяра и си се разтърсил, защото някой не е подходил правилно към теб или ти е предал нещо по погрешен, абсолютен, строг начин, и ти се противиш. Кой се противи на слънцето, което блести? Едно слънце, което идва като обилна светлина в живота. Кой се противи на Христос, когато Той дойде в живота му по благ начин, с благородство и доброта? Там не се противиш. Но когато дойде някой с високо вдигнат пръст, когато дойде някой, който не зачита твоята личност и ти говори рязко, има претенции от твоя живот, не идва с добро, а с категоричен тон иска да те принуди, тогава се възпротивяваш.
ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“