Продължение от "Не си играй с любовта на другия човек"
В миналото съпружеските връзки не са били такива, каквито са днес. Хората имали чистота в своите отношения и не гледали един на друг по сексуален начин, а другият бил съпруг за тях  и се уважавали изключително много. Мога да ви кажа неща, на които ще се смеете, но те са много сериозни. Сещам се, че когато бях малко дете и отидох в една роднинска къща в нашето село, дядото и бабата трябваше да ходят някъде, възрастни хора, и дядото излезе от стаята, за де се преоблече бабата. Той каза: ще изляза да си облече полата и след това ще вляза вътре.

Част първа

Въпрос: Мислите ли, че е правилно един млад човек да не изразява своите симпатии към някоя девойка, понеже неговият духовник го съветва да се отдаде  на уроците към момента, рискувайки по този начин да я загуби?

Това, деца, е голяма тема, т.е. тези отношения между младите, където  много пъти се намесва и духовникът, след като той е човекът, който следи духовния живот на хората, на младите и е естествено да бъде питан и да отговаря според случая.

Когато ви е трудно да продължите своя брак и връзка, потърсете какво точно е причината за това. Попитайте себе си, но  не неопределено. Защото, ако осъзнаеш проблема, ще се отнесеш по-правилно към него. Вместо да кажеш- мъжът ми два месеца изобщо не ми говори учтиво! Жена ми от известно време се отнася много хладно към мене! Или някоя друга жена, която искрено може да признае: не знам какво ми стана! Просто не мога! От даден момент нататък просто почувствах, че не мога! -  една госпожа ми го каза много искрено и аз не я порицах. Ако на мен ми кажете  съжаляваш ли, че стана свещеник? Ама дори да съм съжалил, няма да го кажа. След като ще ме „изядат” за това. Ако лекичко съм съжалил в ума си, ти ще кажеш: - отче, вие? Ама, как вие? На вас не е позволено! Какво не е позволено? Какво ще рече не е позволено? Тоест тази жена беше искрена и понеже знаеше, че няма да я порицая, ми каза: не знам, отче какво ми стана. Нещо почувствах и не искам, уморих се от него! Добре, не ми се карайте! Не ти се карам, но се нуждаеш от помощ. Трябва да видиш къде сте се отклонили и да съградите наново вашия брак. Какво не е наред във вашата връзка? Както казах по-рано, трябва да търсим помощ. Трябва да имаме бистър ум, когато тръгнем да вземаме решение, защото ако умът се помрачи, тогава не знаеш какво говориш. Не знаеш какво правиш. Не знаеш как се държиш. Не вземай прибързани решения, а си дай време. Дай си време и кажи добре, изчакай, след месец отново ще обсъдим дали ще се разведем, а не утре. Скарахме се и  хайде, вземи си куфара и се махай! Ще се махна, ще отиде при майка ми или някъде другаде! – отговаря жената.

Днес всички сме изморени и не издържаме трудностите в нашите отношения. Още с първия проблем искаме да зарежем всичко. В миналото човекът имало повече кураж, силна душа и търпение. Той затварял устата си и превръщал сълзите си в молитва към Бога. Не знам дали сте чели Сватбата на Караахмед- разказ на Пападиамантис (Александрос Пападиамантис, гръцки писател), в който се разказва за една жена, която би трябвало да полудее, да се самоубие, да убие мъжа си, защото той се отнесъл много грозно с нея и поискал да се ожени за друга по-млада жена, тъй като първата не могла да му роди деца. Вместо да се ядоса, в деня на сватбата, когато се върнал, тя му казала ще отида да живея при майка ми, но ме остави да ти отгледам децата, когато жена ти роди, не ме гони!