Повечето от нас сме зрели хора и знаем, че в живота има много затруднения, проблеми, страдания, всички сме хора, правим грешки, падаме в грехове, но искаме да кажем  някъде това, което чувстваме. Стига само да сме сигурни, че другият човек може да ни изслуша, че има силата да ни изслуша. Кога имаме силата да изслушаме децата си? Когато се освободим от нашите предразсъдъци, когато се отдалечим от егоистичните стени, които градим, където казваме: моето  дете да направи това нещо?! От нашето семейство да  излезе такъв човек?! Никога не го очаквах! Моето дете да има такъв проблем! И някой казва: ама, защо? Твоето дете откъде е дошло? От небето? Не е ли като всички останали деца?  Не е ли млад човек като всички останали и няма ли  предизвикателствата, които имат всички други? Защо да смятаме, че нашите деца са различни от другите света в  света? И защо другите хора да имат затруднения и  проблеми с  децата си -  те да не би да са друго качество хора?

По думите на приснопаметният старец Паисий, трябва да имаме не  болна, а  блага тревога. Трябва да имаме  здрава тревога за децата ни, които естествено са всичко най-хубаво  и скъпоценно, което имаме в този свят. Разбира се, отговорът на въпроса в заглавието е общоприет. Не може да има родител, който да не се тревожи за децата си, не може да има човек, който да не се тревожи за малките деца, за това как ще пораснат, как ще се реализират  като личности, какво ще намерят своя житейски път, след като виждаме, че събитията в света  се развиват с такава скорост, че буквално утре не знаем какво ще видим. Разбира се, всичко е благословение от Бога, ако го използваме правилно.

Главното и незаменимото дело на Църквата във всяко едно историческо настояще до свършека на света е извършването на божествената Евхаристия. Евхаристията не е един аспект от съществуването и живота на Църквата. Тя е цялото нейно съществуване и живот, в нейната есхатологична динамика в настоящето, а като разглежда всичко „като друго и отдругаде", тя обяснява настоящите неща чрез бъдещите, а не бъдещите чрез настоящите, кръщава всички неща във вечността, въвеждайки ги в Царството. Литургията на Евхаристията е тайната на отеческата божествена икономия чрез Сина и чрез Духа, на Христос, бидейки „пълнота, която всичко изпълва", пълнота на богочешката истина, до която ни води и подкрепя Светият Дух [1]. По думите на св. Николай Кавасила, Евхаристията е съвършеното и окончателно Тайнство, „пределът на живота", отвъд който не можем да продължим и към който нямаме какво повече да добавим. Това свидетелства, че християнското съществуване и живот има като основа не някакви свещени, метафизични и безсъдържателни идеи, а Самият Господ -Който се въплъти, разпъна и възкръсна - в простиращата се Петдесетница като мисия на Църквата.

Когато срещнеш човек, за който си мислиш, че има труден характер, ако го разбереш по-добре, ще видиш, че всъщност той е много  добър. Колкото пъти на изповед съм виждал трудни хора, но когато се опитам да ги разбера, се трогвам от техния характер.