"Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно". (Мат. 5:10)

Когато Христос говори за  правдата, Той няма предвид светската правда. Например терористите  отишли и бомбардирали Америка, светската справедливост изисква Америка да отиде и да бомбардира терористите. Казват ти, че това е правда. Ти ме удари, и аз ще те ударя! Доколкото си ме онеправдал,  мое право е аз да те онеправдая. Или имаме една нива: светската логика ни казва  да я разделим по средата. Да я измерим  и да разделим, което не е лошо, но не е правдата, за Христос която говори. Божията правда е друга, защото авва Исаак казва: ако кажеш, че Бог е справедлив, тогава сякаш хулиш Бога, защото Той не е справедлив. Защото, как Той е справедлив в същото време, когато дава Своите блага на всички без изключение? Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Бог обича всички  хора и не прави никаква разлика. Той няма светска логика.

Като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки,
защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух (Ефес. 2:15-18)
Това има практически последици в живота - например когато мислим, че Бог е  причината за  нещо лошо, което ни  се случва в живота, ние казваме: Защо Той да ми причинява това, защо едно, защо друго? Обвиняваме  Бога за  нашите затруднения, изкушения, скърби и казваме: какво Ти направих, Боже мой, че ме измъчваш толкова много? Какво? Именно защото нашата връзка с Бога е религиозна връзка,  човешка връзка, докато Божият човек, който има църковно съзнание и претърпява всички тези злини, не казва: Защо, Боже мой, ми причиняваш  всички тези злини? Защото не Бог ни ги причинява, а за всички тези злини – казва той - причината съм аз. Както например не лекарят е виновен, че ме боли и имам симптоми, че съм болен. Аз съм виновен, не лекарят, и аз съм причината за болестта. Той не е виновен, че ми дава лекарства, напротив, опитва се да ме излекува. Той не е лош с мене и не иска да ме терзае с лечението  и лекарствата. Така става и с Бога. Бог никога не изпраща злини на хората, никога не съдейства на  злото. Ние сме причината за злините, нашата паднала природа, грехопадението, нашите грехове, лично несъвършенство и това на другите хора.   Бог не е виновен в случаите, в които човек има трудности. Както пише св. Павел „в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата” Именно Христовият кръст ни прави приятели с Бога, а не Бога Приятел с нас. Не знам дали разбирате огромната разлика, че Христос е примирил човека с Бога, а не Бога с човека. Защото разликата е огромна и това погрешно знание създава  погрешни преживявания  в нашия всекидневен живот.  Ние сме врагове на Бога, а не Бог враг на човека. Христос чрез Своя кръст ни дава сила да станем приятели на Бога, Който остава наш Приятел и Баща вечно и  неизменно.

Доказателството за това дали имаме вътрешно спокойствие ще дойде чрез нашите близки хора. Тук в залата всички сме витрина, облечени като за витрина. Но когато някой те настъпи леко там, където те боли, тогава ще покажеш дали твоята молитва  е променила живота ти. Това е най-трудното нещо. Някои от нас сме  на 45 -50-70 години, в Църквата сме от деца и другият пита: добре, кога ще стане чудото на промяната? След смъртта? Веднъж една баба ми каза: в Църквата съм, но съм си същата - както влязох, така  съм и сега.  Постоянно имам нерви. Аз я попитах: защо? Не се ли причастяваш?  Причастявам се. Молиш ли се? Да. И какво става? Кога ще се промениш? Нещо не върви добре. Затова плодотворната молитва означава да виждаш чудото в  твоето сърце и  промяната в  твоето поведение и  характер.