ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ

ПРОТОКОЛ № 1/ 20.02.2013 г.

от проведено заседание за студентски стипендии по програмата за чуждоезиково обучение

Св. Кирил е роден около 315 г. След като прекарал известна част от живота си като отшелник и подвижник, бил приет в клира и посветен първоначално в дяконски и презвитерски чин, а през 346 г. тогавашният Йерусалимски епископ Максим го избира да подготвя оглашените за кръщение и да наставлява новопокръстените. Необикновено старателното и в голяма степен плодотворно изпълнение на това свещеническо задължение става причина през 350 г., след смъртта на епископ Максим, Кирил да бъде избран за негов наследник.

Създаването на човека в шестия ден завършва Божия план за сътворяването на света. Бог е сътворил човека накрая, за да обедини в него цялото творение. Сътворил го е като единственото разумно (=логосно) и свободно същество и го е направил връзката между Себе Си и света. Бог е възложил на човека да господарува над всички същества и му е дал власт да даде име на всичко сътворено: господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък), над цялата земя) (Бит. 1:28).

Считам, че без анализ на съвременната обществена ситуация и съпоставката й със ситуациите, в която възниква и се утвърждава Църквата, ние не бихме могли да отговорим коректно на въпросите както за обществените очаквания към Църквата, така и за църковните очаквания към обществото.Какво ще рече това: 1. Обществената ситуация е променлива величина – тя винаги е уникална и има своето обяснение в историческите предпоставки, които я обуславят; 2. Църквата е трайна величина – тяло Христово, което в своята привидна динамика остава неизменно (защото Христос е същият – вчера и днес, и вовеки) и има своето обяснение (своята пълнота) не само в историческите предпоставки, не само в историческото миналото и историческия Иерусалим, но и в есхатологичното бъдеще, и Небесния Иерусалим.

(С оглед на съвременните религиозни и политически реалии)

Събитията в съвременния свят възраждат и извеждат на преден план библейски и религиозни дадености (обетованата земя /Палестина/, държавата Израел, Йерусалим като свещен град и столица, Йерусалимския храм и др.), значението на които до неотдавна е било смятано за безвъзвратно историческо минало. За рационалистически настроеното човешко мислене на 17-19 век библейските събития се отнасят повече към митологията и по-малко към историята. Едва в 19 в. те придобиват историческо значение и започват да се свързват и с археологията. Но дори и тогава никой не е предполагал, че тези реалии ще породят събития, които ще се озоват във вихъра на световната история през 20 в., че въпросите и интересите свързани с тях ще станат един от най-сложните международно-политически възли за развързване от средата на 20 в. до днес.