ПБФ : БОГОСЛОВИЕ | СЪВРЕМЕННА ПРАВОСЛАВНА ПРОПОВЕД
A+ R A-

Съвременна Православна Проповед

Епохата на Бога - част 2

Е-мейл Печат ПДФ

Lubi-Boga-610x407Продължение...
Казах всичко това, за да направим връзка с предишните неща и да разберем, че това, кото правим в Църквата, цялото богослужение и наша борба има за цел да се научим да имаме  правилно отношение към Бога и да разберем още нещо много сериозно, което  е много важно да осъзнаем- че в нашата връзка с Бога трябва да поправим не Бога, а себе си. Когато отиваме в църква или когато се молим, не правим това, за да умилостивим Бога, или да Го накараме да ни обича, да бъде наш Приятел, да ни помага, закриля, да е с нас и да ни даде това, което имаме нужда. Болният в тази връзка  не е Бог, а ние самите. Ние себе си изцеляваме в Църквата, за себе си се трудим, трябва да разберем напълно това, защото, ако не го разберем, то ще има последици  в нашия социален живот, в брака, защото в брака винаги ще искаш да поправиш мъжа си или жена си, децата си, обществото, министерството, Църквата, полицията, семейството, хиляди неща, които чуваме и днес, но никога себе си. Православната Църква, Евангелието ни показва, че болният не  е другият, а аз. Ако аз се излекувам, тогава непосредствено придобивам правилна връзка с Бога, с моя брат, който е мой ближен. Това може да е моята жена, колега, началник, мой служител, притяел, дете,  придобивам правилна връзка с моята среда, със самия себе си и се изцелявам, осъзнавам, че това, което е разстроило цялата тази връзка, не е нищо друго, освен моята болест.  Падението на човека внесло болестта в нас, ние се разболяхме, ние се ранихме, нашето аз, нашето съществуване се изопачи и  прекъснахме правилната връзка с всичко. Така, колкото и да е трудно, защото е трудно, не е лесно, ние толкова години се научихме да живеем по друг начин, виждате едно дете, което е готово да удари другото, на детето винаги  другият му е виновно. Веднъж в манастира дойдоха две дечица, едното 3-4 годишно,  а другото  почти на  годинка, може би току-що проходило. По-голямото братче  отиде при малкото и си пъхаше пръста в окото му. В  един момент бащата се ядоса,  удари му шамар и го попита:

Епохата на Бога

Е-мейл Печат ПДФ

begliktash11Целта на Църквата е да ни даде опит от Христос в нашето сърце. Този опит е реален и няма никаква връзка с нашата психология, не  е някакво психологично събитие, не е нравствено събитие, което засяга само доброто поведение на човека, нито философско събитие, което засяга идеологията на човека, а е онтологично събитие, т. е. истинско, същностно.

За волните и неволните грехове

Е-мейл Печат ПДФ

Michelangelo Creation of Adam 03Продължение от "Силата на прошката"

Молим Бог да ни прости волно или неволно всяко прегрешение.

Ще ми кажеш сега - както казвали древните елини - никой не върши грях с волята си. Наистина, душата ни не иска да съгрешава, защото е създадена от Бога,  сътворена по Божий образ и не иска греха. Но след греха всички тези харизми, които Бог ни дал, се разединили и душата ни се омесила със страстите. И много пъти, докато с ума си казвам: не искам да съгреша! виждаме сърцето ни да се увлича и да се пленява цялото ни същество. И казвам искам? Искам не искам, върша грях! Може да не искам, но искам, след като го правя. Затова волно и неволно прегрешение - означава още  тези неща, които разбираме, и тези, които не разбираме, защото има много неща, които правим, за които не разбираме, че вредят на душата ни. Може да имаме и лоши привички, каквато например е иронията, която е много лош навик и е рожба на нашия егоизъм, плод на много комплекси и свидетелства за агресия срещу другия човек. Едно е да кажеш една шега, където и това е опасно, но иронията е нещо, което е много грозно. Да иронизираш другия и да се държиш така с него е резултат от самохвалството и егоизма. Много хора правим така - иронизираме другите, и не разбираме, че по този начин вредим на душата си. И дори духовни хора, които се подвизават, може да проявяват черти, които не са полезни за тях - дали защото още не са ги локализирали, дали защото Бог допуска да имат някои естествени недостатъци, за да се смиряват и за да не мислят, че са непогрешими и съвършени. Но и най-великият съвършен човек  е несъвършен пред Бога. Всички имаме в ума си неща, които може да не сме локализирали. В това ни помагат много хората, които ни съдят и обвиняват, в тази сфера те са големи наши благодетели, те са единствените, които ще ни го кажат в лицето- ти, който иронизираш, който си такъв, такъв и такъв. Другият, който ти е приятел, който те обича, няма да ти каже така, а ще ти каже благи думи. Но този, на който не си му симпатичен, не те понася, той ще си отвори уста и ще ти каже думи, които ще те огорчат.  Тези думи са изключително полезни, защото показват, че имаме  много такива неща в нашия характер, които не ги усещаме. Дори може да са неща, които за нас са невинни и дори да не си помисляме,  че това може да дразни нашия брат, то обаче го дразни и създава в душата му страшно състояние,  което го смущава, а ти нямаш никаква представа за това.

Страница 1 от 25

Банер
Банер
Банер

В момента има 272 посетителя в сайта